Представяше си следователя от „Бартън“, който е седял на същия стол преди няколко дни и бе казал на Биф Куигли, че един много кльощав човек на име Бил Халек ще го посети скоро и когато го направи, ето на кой номер да се обади.
Последва още по-ясна представа — видя се как прескача бюрото на Биф Куигли, като междувременно сграбчва и бронзовата купчинка кучешки изпражнения, а после удря с тях главата на Биф Куигли. Представи си напълно ясно и жестоко как кожата се цепи, как кръвта излита в тънка струя от капчици (някои от тях опръскват и снимките в рамка), как чупещите се кости на черепа просветват в бяло, за да открият и физически гадния му мозък; после се видя как наблъсква кучешките изпражнения на мястото им — там, откъдето, така да се каже, са дошли.
Куигли сигурно бе прочел това — или част от него — по изпитото лице на Били, тъй като собствените му черти придобиха тревожен израз. Свали бързо краката си от бюрото и ръцете си от врата. Столът отново издаде острия си механичен звук.
— Е, бихме могли да го обсъдим — започна той, а Били видя как едната ръка, преминала през маникюр, се насочва към вътрешния телефон.
Ядът изведнъж напусна Били и той се почувствува разтърсен, но равнодушен. Току-що си бе представил как пребива някого до смърт и то не абстрактно, а съвсем реално — като заснети на лента „Текникълър“ и записани на долби стерео действителни събития. Добрият стар Биф също го бе усетил.
Какво ли се е случило със стария Бил Халек, който пускаше пари и благотворителната каса и вдигаше наздравицата на Коледа?
Съзнанието му отговори: Да, това беше оня Били Халек, който живееше в града на дебелаците. Премести се. Няма го, не е оставил и адрес.
— Няма нужда от това — Били кимна към вътрешния телефон. Ръката потрепна, после се насочи към шкафчето на бюрото, сякаш това е било целта й през цялото време. Биф извади пакет цигари.
— Дори не съм и помислял, ха-ха. Цигара, господин Халек?
Били си взе цигара, огледа я и се наведе за огънче. Едно смукване и главата му олекна.
— Благодаря.
— За ония двеста долара може би бъркам.
— Не, прав бяхте. — Били бе изтеглил триста долара от банката на път за тук, като си мислеше, че може да му се наложи да си помогне малко — но никога не бе му хрумвало, че ще трябва да си помага именно по такъв повод. Извади портфейла си, отдели четири по петдесет и ги подхвърли на бюрото на Биф до кучешките изпражнения: — Нали ще си мълчите, когато Пенчли ви се обади?
— О, да, сър! — Биф взе парите и ги сложи в шкафчето при цигарите. — Вие го знаете!
— Надявам се — отговори Били. — Кажете ми сега за циганите.
Беше кратък и прост разказ; по-сложното предисловие бе зад гърба им. Циганите пристигнали в Бангор на 10 юни. Самюъл Лемке, младият жонгльор, и един човек, който отговаряше на описанието на Ричард Кроскил, дошли в кантората на Биф. След като се обадил на господин Парсънс и на шефа на полицията в Бангор, Куигли приготвил стандартния договор за краткосрочен наем, който бил подписан от Ричард Кроскил — в случая краткият срок се определял като двайсет и четири часа. Кроскил подписал като секретар на корпорацията „Тадъз“, а младият Лемке стоял до вратата на кабинета с кръстосани мускулести ръце.
— И какво ви падна на вас от цялата тая работа? — попита Били.
— Моля? — вдигна вежди Биф.
— Взехте двеста от мене, навярно сто от загрижената ми жена и приятелите й чрез следователя от „Бартън“, който ви е посетил — просто се чудех колко ли са пуснали циганите. Тази работи ви се отразява много добре, откъдето и да се погледне, нали, Биф?
Биф замълча за малко. После, без да отговори на въпроса, завърши разказа си.
Кроскил се връщал следващите два дни за подновяване на договора. Просто по хрумване, Биф отишъл с колата си до изгорелия магазин за разпродажби последния следобед. Стигнал тъкмо навреме, за да види как колоната цигански автомобили се изтегляла.
— Тръгнаха за Чембърлейн бридж — завърши той — и това е всичко, което знам аз. Сега защо не се разкарате оттук, Бил? Откровено казано, приличате ми на реклама за ваканция в Биафра. Като ви гледам, просто тръпки ме полазват.
Били все още държеше цигарата, макар че не беше я пушил след първото дръпване. Сега се наведе и я изгаси върху бронзовите кучешки изпражнения. Тя падна тлееща върху бюрото на Биф.