— Енкелт! — изпищя тя. — Махай се оттука, ейелак! Махай се оттука, убиец мръсен!
Тя захвърли прашката. Падна до самия огън — имаше формата на ядец, на който е закрепена гумена чашка подобна на превръзка за око. После Джина си тръгна, като викаше.
Никой не помръдна. Насядалите около огъня, двамата младежи, старецът и самият Били — всички изглеждаха като нарисувани на картина. Чу се тряскане на врата и виковете на момичето затихнаха. Все още нямаше никаква болка.
Изведнъж, без дори да знае какво възнамерява, Били протегна кървящата си ръка към Лемке. Старецът се отдръпна и направи знака срещу урочасване към Били. Били затвори ръка, както Лемке бе направил; от юмрука му се стичаше кръв, както се бе стичала от юмрука на Лемке.
— Проклятието на белия човек е върху тебе, господин Лемке — за това не пише в книгите, но ти казвам, че е така — и ти го вярваш!
Старецът изригна цял поток крясъци на ромски. Били се почувствува изтеглен назад така рязко, че главата му се отметна. Краката му се вдигнаха от земята.
Ще ме хвърлят в огъня. Господи, ще ме изпекат…
Вместо това го отнесоха обратно по пътя, по който бе дошъл — през кръга (хората падаха от столовете си, за да го отбягнат) и между два пикапа с каравани. От единия Били дочу телевизионно предаване, в което се смееха.
Човекът с жилетката изсумтя, Били бе залюлян като торба зърно (много лека торба зърно), а после полетя. Приземи се, като тупна върху тревата отвъд паркираните автомобили. Заболя го много повече от пробитата му ръка; по него вече нямаше тлъстина и кокалите изтропаха в тялото му като разхлабени подпори на стар камион. Опита да се изправи и в началото не успя. Пред очите му танцуваха бели светлини. Изстена.
Самюъл Лемке го доближи. Красивото лице на момчето беше спокойно, заплашително и безизразно. Бръкна в джоба на дънките си и извади нещо — отначало Били мислеше, че е пръчка и го разпозна едва, когато Лемке отвори острието.
Протегна кървящата си ръка, с дланта нагоре, и Лемке се поколеба. Сега на лицето му имаше изражение, каквото Били знаеше от огледалото в собствената си баня. Беше страх. Другарят му измърмори нещо.
Лемке се поколеба за миг, погледна Били, а после отново прибра острието в тъмната дръжка на ножа. Плю към Били и след това двамата си отидоха.
Остана там легнал за малко, като се опитваше да възстанови в съзнанието си всичко, което се бе случило, и да го осмисли… но това беше адвокатски номер и нямаше да му е от полза в това мрачно място. Ръката му вече много ясно го подсещаше какво й се е случило, а той си помисли, че скоро ще го заболи и много повече. Разбира се, те можеха да променят решението си и да се върнат, за да го довършат. Така много бързо биха сложили край на всичките му болки и то завинаги.
Тази мисъл го раздвижи. Той се претърколи, сви колене до онова, което бе останало от корема му, после направи малка пауза с опряна в омачканата трева лява буза и вдигнат във въздуха задник, докато вълната от прималяване и прилошаване го заля като разбиваща се морска вълна. Щом премина, той успя да се изправи на крака и да тръгне нагоре по хълма, където бе паркирана колата му. На два пъти падна по пътя. Втория път си мислеше, че вече няма да може да се изправи на крака. Някак си — главно като си мислеше за Линда, която спи спокойно и невинно в леглото си — успя да го направи. Стори му се, че някаква тъмночервена инфекция пулсира в дланта му и си пробива път по ръката към лакътя.
След безкрайно много време достигна наетия форд и затърси ключовете си. Беше ги оставил в левия джоб, така че трябваше да се пресегне и да ги вземе с лявата си ръка.
Запали колата и остана неподвижен за миг, като положи пронизаната си от болка длан обърната върху лявото бедро подобно на простреляна птица. Погледна надолу към кръга от камионетки и фургони и към отблясъците от огъня. Далечен спомен от една стара песен се появи в ума му като привидение: Въртеше се около огъня под звуците на циганска мелодия (Сладко младо пъргаво момиче, как ме омагьоса ти…).
Повдигна бавно длан пред лицето си. Призрачната зелена светлина от таблото на колата се процеждаше през кръглата тъмна дупка в ръката му.
Тя наистина ме омагьоса, помисли си той и включи колата на скорост. С почти клиническа безпристрастност се чудеше дали ще успее да се върне до мотела „Френчманс бей“.
Някак си успя.
Глава 20
53
— Уилям? Какво има?
Гласът на Джинели, от който личеше, че е спал дълбоко и е готов да се разсърди, сега звучеше остро и загрижено. Били бе открил домашния телефон на Джинели в тефтерчето си под един от номерата на „Тримата братя“. Бе го набрал, без изобщо да се надява на успех; сигурен беше, че в някой момент през изминалите години трябва. да са го сменили.