— Раната е чиста — заключи той. — Щом е било стоманено топче, рискът от инфекция е много по-малък, отколкото ако беше оловна сачма.
Той спря, за да размисли.
— Освен ако момичето не го е намазало с нещо преди да стреля, разбира се.
— Каква успокояваща мисъл — изстена Били.
— Не ми плащат да успокоявам хората — хладно отсече Фандър, — особено когато ме измъкват от леглото в три и половина и трябва да сменям пижамата си в малкия самолет, който се лашка на четири хиляди метра височина. Значи казвате, че топчето е било стоманено?
— Да.
— Тогава навярно ще ви мине. Не е толкова лесно да се намаже стоманено топче в отрова, както индианците са мазали с кураре дървените си стрели, а и не изглежда много вероятно жената да е успяла да му сложи нещо, след като всичко е било моментно хрумване, както твърдите. Би трябвало да зарасне добре, без усложнения. — Извади течност за дезинфеция, марля и ластичен бинт. — Ще запълня раната и после ще я превържа. Запълването адски ще ви боли, но, повярвайте ми, ще боли много повече след това, ако я оставя отворена.
Той още веднъж огледа внимателно Били — не толкова със състрадателното лекарско око, помисли си Били, колкото със студения, оценяващ поглед на гинеколога, който се готви за аборт.
— Ръката ще ви е най-малкият проблем, ако не започнете отново да се храните.
Били не каза нищо.
Фандър го погледна пак, после започна да запълва раната. В този момент на Били и без това би било невъзможно да разговаря; радиостанцията, която излъчваше болка от ръката му, рязко скочи от петдесет на двеста и петдесет хиляди вата. Затвори очи и стисна зъби в очакване това да свърши.
Накрая свърши. Седеше с пулсираща превързана ръка в скута си и гледаше как Фандър отново тършува в чантата си.
— Като оставим всичко друго настрана, силното ви отслабване създава проблеми и когато трябва да се направи нещо за болката ви. Ще се чувствувате доста по-зле, отколкото ако теглото ви беше нормално. Не мога да ви дам дарвън или дарвъсет, защото може да ви докарат до кома или да получите сърдечна аритмия. Колко точно тежите; господин Халек? Петдесет и пет килограма?
— Нещо такова — измърмори Били.
В банята имаше кантарче и той се беше претеглил преди да тръгне към лагера на циганите — навярно това беше за собствено оправдание. Стрелката се бе спряла на 53. Дългото тичане под горешото лятно слънце бе спомогнало нещата значително да се ускорят.
Фандър кимна с лека гримаса на отвращение.
— Ще ви дам малко емпирин, който е доста силен. Вземете само една таблетка. Ако не заспите след половин час и ръката все още ви боли много, можете да вземете още половинка. И продължавайте така през следващите три-четири дни… — Той поклати глава. — Току-що прелетях хиляда километра, за да ви дам шишенце емпирин. Просто невероятно. Понякога животът е много странен. Но като се вземе предвид теглото ви, дори емпиринът е опасен. Би трябвало да вземате детски аспирин.
Фандър взе ново шишенце от чантата си, този път без етикет.
— Ауреомицин — обясни той. — Пийте по една хапче на всеки шест часа. Но — и това е много важно, господин Халек — ако получите стомашно разстройство, веднага спрете антибиотика. Във вашето състояние разстройството може да ви убие много по-лесно от инфекцията на раната.
Той затвори чантата си и се изправи.
— Накрая още един съвет, който няма нищо общо с приключенията ви в щата Мейн. Намерете си веднага таблетки калий и започнете да вземате по две на ден — при ставане и при лягане. Ще ги намерите при витамините в аптеката.
— Защо?
— Ако продължавате да отслабвате, много скоро ще получите сърдечна аритмия независимо от дарвъна или някое друго лекарство. Тази аритмия се дължи на рязкото нарушаване на калиевия баланс в организма. Може би тъкмо това е убило Карън Кариентър. Довиждане, господин Халек.
Фандър отвори вратата и бе посрещнат от първата мека светлина на утрото. За миг остана неподвижен, обърнат към звука на океана, който отекваше много ясно в околната тишина.
— Наистина трябва да спрете гладната си стачка, на каквото и да се дължи тя, господин Халек — каза той, без да се обръща. — В много отношения светът е само куп мръсотии. Но може да бъде и прекрасен.
Той тръгна към синия шевролет, който работеше на празен ход покрай сградата, и седна на задната седалка. Колата потегли.
— Опитвам се да спра — обърна се към изчезващата кола Били.
— Наистина се опитвам.
Затвори вратата и бавно се върна при масичката до стола си Погледна към шишенцата с лекарства и се зачуди ще успее ли да ги отвори с една ръка.