Не беше истински припадък и той се оправи бързо. Джинели отново запълни раната и смени превръзката — направи го добре, макар и малко непохватно. Междувременно приказваше:
— Моят човек казва, че това няма никакво значение, освен ако не се върнеш в Кънетикът, Уилям.
— Да, така е. Но не виждаш ли? Собствената ми жена…
— Нищо, Уилям. Няма значение. Ако оправим нещата с оня стар циганин, отново ще започнеш да наддаваш и те нищо няма да могат да ти направят. Ако стане така, ще имаш достатъчно време да решиш как да постъпиш с жена си. Може би няколко плесници ще я направят малко по-внимателна, нали? Тия глупости ще си ги уредиш сам, щом оправим нещата с циганина. А ако не можем да свършим работата, ще умреш. Така или иначе за онова нещо моите хора ще се погрижат. Значи, много важно, че са подписали документ за главата ти.
Били съумя да се усмихне с побелелите си устни.
— От тебе би могло да излезе голям адвокат, Ричард. Притежаваш редкия талант да поставяш нещата в перспектива.
— Така ли мислиш?
— Да.
— Е, благодаря. После се обадих на Кърк Пенчли.
— Говорил си с Кърк Пенчли?
— Да.
— Боже мой, Ричард!
— Какво, да не мислиш, че не би приел да разговаря с дребен хулиган като мене? — Тонът на Джинели беше едновременно засегнат и развеселен. — Прие го, повярвай ми. Разбира се, трябваше да прехвърля сметката за разговора на кредитната си карта — не искаше името ми да присъствува в телефонната му сметка, вярно е. В последните години съм имал много контакти с твоята фирма, Уилям.
— Не знаех това — учуди се Били. — Мислех, че е било само тогава.
— Тогава всичко можеше да се играе с открити карти и ти просто беше подходящ — обясни Джинели. — Пенчли и неговите важни сътрудници никога не биха те забъркали в нещо незаконно, Уилям — ти беше нов там. От друга страна, предполагам знаеха, че ще ме срещнеш рано или късно, ако се задържиш по-дълго във фирмата, така че това първо дело беше добро за начало. И наистина беше — и за мене, както и за тебе, повярвай ми. А ако нещо не потръгнеше — ако тогава работата поемеше по лош път, — ти можеше да бъдеш пожертвуван. Не би ми било приятно да го правят, но за тях е по-лесно да се пожертвува новодошлият вместо някой истински важен адвокат. Тия хора са едни и същи — може да се предвиди какво ще направят.
— Каква друга работа си имал с моята фирма? — попита Били с искрено смайване — беше малко като да откриеш, че жена ти ти е изменяла дълго след като си се развел с нея по други причини.
— Ами всякаква — и не точно с твоята фирма. Нека кажем, че са осигурявали правни консултации за мен и за някои от приятелите ми и да спрем дотук. Така или иначе, познавам Кърк достатъчно добре, за да му се обадя и да му поискам услуга. Която той ми направи.
— Каква услуга?
— Помолих го да се обади на тия хора от „Бартън“ и да им каже да прекратят работата си за една седмица. Да оставят тебе и да оставят циганите. Всъщност повече съм загрижен за циганите, ако те интересува истината. Можем да го направим, Уилям, но по-лесно ще ни е, ако не трябва да ги преследваме под дърво и камък през цялото време.
— Значи ти се обади на Кърк Пенчли и му каза да прекрати работата? — изумено попита Били.
— Не, обадих се на Кърк Пенчли и го помолих да каже на агенцията „Бартън“ да прекрати работата — поправи го Джинели. — А и не го казах точно така. Мога да бъда и малко дипломатичен, когато ми се налага, Уилям. Повярвай ми.
— Приятелю, много ти вярвам. Все повече и повече.
— Добре, благодаря. Благодаря, Уилям. Оценявам го. — Той си запали цигара. — Жена ти и приятелят й лекар все така ще си получават докладите, но с известни неточности. Ще приличат, да кажем, на версията за истината, която дават списания като „Нашънъл инкуайърър“ или „Рийдърс дайджест“ — разбираш ли ме?
Били се засмя.
— Да, разбирам.
— Значи, имаме една седмица. А тя ще ни стигне.
— И какво смяташ да направиш?
— Ами всичко, което ми разрешиш. Ще ги уплаша, Уилям. Ще уплаша него. Ще ги уплаша толкова лошо, че ще му трябва да си сложи акумулатор от някой трактор „Делко“ в пейсмейкъра за сърцето си. И ще продължавам да повдигам равнището на уплахата, докато се случи едно от двете възможни неща. Или ще се примири и ще оттегли онова, с което те е прокълнал, или ще решим, че тоя старец не се плаши. Ако стане така, ще се върна при теб и ще те попитам дали не си променил мнението си за нараняването на хората. Но може би няма да се стигне до това.
— А как ще го уплашиш?
Джинели докосна пазарската чанта с върха на едната си обувка „Бали“ и му обясни как смята да започне. Били беше отвратен. Били спори с Джинели, както също бе предвидил, че ще стане; после говори с Джинели, както също бе предвидил, и макар че Джинели нито веднъж не повдигна глас, очите му продължаваха да се въртят и да примигват с оня шантав блясък — Били разбра, че със същия успех би могъл да говори и с човек на луната.