Джиа видя, че Джек се претърколи и се изправи на колене. Разтърси глава и се
огледа, сякаш не знаеше къде се намира. Тя набута Вики в микробуса и седна зад
волана. Превъртя ключа, но преди да успее да включи на скорост, ракшасът стигна до
микробуса.
Двете с Вики започнаха да пищят, когато ноктите на чудовището пронизаха
металния капак. То се издърпа отгоре и застана пред стъклото. Отчаяна, Джиа включи на
задна скорост и натисна газта. Микробусът потегли сред облаци от летящ пясък и за
малко не изхвърли ракшаса...
Но съществото запази равновесие, разби стъклото и посегна към Вики. Джиа се
хвърли надясно, за да закрие Вики с тялото си. Микробусът заседна в пясъка и спря.
Джиа чакаше ноктите на чудовището да се впият в гърба й, но не усети болка. Дочу
обезумял човешки вик.
Вдигна глава. Ракшасът беше още върху капака на микробуса, но вече не
протягаше ръце към Вики. Чудовището се опитваше да се избави от хватката на някакво
привидение, което се бе вкопчило в гърба му.
Джек! И викът се бе изтръгнал от неговото гърло. Джиа зърна лицето му - Толкова
изкривено от ярост, че приличаше на безумец. Вратните му жили се опънаха, когато
протегна ръце и заби нокти в очите на ракшаса. Съществото започна да се мята напред-
назад, но не можеше да го изхвърли от гърба си. Накрая посегна назад, освободи се от
него и го запрати някъде надалеч.
– Джек! - извика Джиа.
Нямаше начин да спрат това чудовище.
Но вероятно можеше да го надбяга. Тя отвори вратата и слезе, като дърпаше Вики
след себе си. Ракшасът я видя и се качи на покрива на микробуса. Джиа хукна. Обувките
й се напълниха с пясък и тя затъна. Събу ги, погледна през рамо и видя, че ракшасът се
готви да скочи върху нея.
И в същия миг нощта се превърна в ден.
Блясъкът изпревари гръмотевицата от експлозията. Силуетът на приклекналият
ракшаса се очерта на бялата светлина, която засенчи звездите. После се чу взривът.
Ракшасът се обърна и Джиа разбра, че сега е моментът да избяга.
29.
Сякаш бяха допрели три нажежени до червено железа до гърдите му.
Джек се претърколи на една страна и се опита да седне в пясъка, когато чу първата
експлозия. Видя, че ракшасът се втурна към пламналия кораб, а Джиа побягна.
Кърмата на кораба се превърна в кълбо от оранжев пламък, последван веднага от
бял блясък в предната част на корпуса - останалите запалителни бомби се бяха взривили
едновременно. Към небето се вдигна пушек, огън и останки от кораба. Джек знаеше, че
нищо няма да оцелее от този ад.
Всички ракшаси бяха мъртви. С изключение на един. И той заплашваше живота на
двете същества, които Джек обичаше най-много на този свят. Обезумя, като видя, че
чудовището посяга към Вики през счупеното стъкло на микробуса. Сигурно следваше
заповедта, която Кузум му бе дал - да донесе човека, вкусил еликсира. Ракшасът
приемаше мисията си много сериозно. Въпреки че неговият Кака-джи беше мъртъв, а
Майката - изчезнала, чудовището имаше намерение да върне Вики на товарния кораб.
Джек чу плисък и се обърна наляво. Ейб се измъкваше от водата. Лицето му
пребледня, като видя, че ракшасът е на покрива на микробуса. Нямаше да може да
помогне на Джек.
Джиа не можеше да надбяга ракшаса, особено като носеше Вики. Джек трябваше
да направи нещо. Но какво? Никога не се бе чувствал толкова безпомощен и слаб!
Винаги беше в състояние да се противопостави, но не и сега. Силите му бяха
изразходвани. Не знаеше как да спре ракшаса. След миг чудовището щеше да се обърне
и да хукне след Джиа... и Джек нямаше да може да го спре.
Той се изправи на колене и изохка от болка. На гърдите и стомаха му имаше три
дълбоки рани-там, където ракшасът го бе одрал с ноктите си. Едва успя да стане.
Приготви се да препречи пътя на ракшаса. Знаеше, че няма да го спре, но поне можеше
да го забави.
Чудовището скочи от покрива на микробуса и хукна... но не след Джиа и Вики,
нито към Ейб. Изтича до края на кея и се вторачи в пламъците, обхванали гнездото му.
Заливът се осея с метални отломки и горящи дъски, които съскаха и вдигаха пара, щом
докоснеха водата. Ракшасът отметна назад глава и нададе неземен вой - Толкова
нещастен и печален, че Джек го съжали. Целият смисъл на живота му бе изчезнал.
Изрева още веднъж, после се гмурна във водата. Започна да плува с мощни удари и се
насочи към петното от пламнало гориво. Джек си помисли, че чудовището иска да
сподели съдбата на събратята си.