Колабати.
Но на нея явно й хрумна друго. Скочи от леглото и изтича в съседната стая да
вземе дрехите си.
Джек я последва и видя как се облича с бързи и трескави движения.
– Какво има?
– Трябва да се прибирам.
– Във Вашингтон ли?
Сърцето му се сви. Не искаше да се разделят. Тя го бе заинтригувала.
– Не. При брат ми. Отседнала съм там.
– Не разбирам. Направих ли нещо...
Тя се приближи до него и го целуна.
– Не. Той направи нещо.
– Но защо се разбърза толкова?
– Трябва незабавно да говоря с него.
Колабати нахлузи роклята и обувките си. Насочи се към вратата, но не можа да я
отвори.
– Почакай да се облека и да ти спра такси - каза Джек и отключи.
– Нямам време.
– Ще се върнеш ли?
Макар че я познаваше бегло, отговорът й беше важен в момента.
– Да, ако мога.
Очите й бяха разтревожени. Стори му се, че съзря страх в тях.
– Надявам се.
Тя го целуна отново и хукна по стълбите.
Джек залости вратата и се облегна на нея. Ако не беше толкова изтощен от
безсънната нощ, щеше да се опита да поразсъждава върху случилото се.
Тръгна към леглото. Спеше му се.
Но колкото и да се мъчеше, сънят не идваше. Не можеше да си обясни миризмата
и странното държание на Колабати. Ала това не го безпокоеше толкова много, колкото
тягостното чувство, че за малко не се бе случило нещо ужасно.
8.
Кузум се стресна в съня си и мигновено застана нащрек. Събуди го някакъв звук.
Бхагавадгита се изплъзна от коленете му и падна на пода. Той скочи и се приближи до
вратата на каютата. По всяка вероятност Майката и малкото се връщаха, но все пак
трябваше да провери. Човек никога не знаеше какви отрепки дебнат из доковете. Не го
беше грижа кой се качва на борда, докато го нямаше - трябваше да е някой много
решителен крадец или вандал, тъй като трапът беше постоянно вдигнат. Нямаше да
намери нищо ценно на корабчето. А дръзнеше ли да слезе в товарното отделение...
това би означавало един парий по-малко.
Ала когато беше на борда, Кузум трябваше да си отваря очите на четири. Не
желаеше неприятни изненади.
Пристигането на Колабати го учуди. Мислеше, че тя е във Вашингтон. Вече му беше
причинила достатъчно неприятности през седмицата и това несъмнено щеше да
продължава. Тя го познаваше отлично. Трябваше да стои настрана от нея. Сестра му не
биваше да знае какъв товар има на корабчето.
Той чу звука отново и видя на палубата двата тъмни силуета с непогрешими
очертания. Би трябвало да носят жертвата, но ръцете им бяха празни. Разтревожен,
Кузум слезе долу. Увери се, че огърлицата е на врата му, после застана в един ъгъл и се
вгледа в ракшасите.
Малкото вървеше отпред. Изглеждаха развълнувани. Де да можеха да говорят!
Кузум успя да научи малките на няколко думи, но те само имитираха звуците. Искаше му
се да може да общува с тях, но знаеше, че това е невъзможно. Не бяха глупави и
изпълняваха елементарни команди, ала умът им не позволяваше интелигентен контакт.
Какво ли се бе случило тази нощ? Майка винаги изпълняваше задачата си.
Доловеше ли Миризмата, донасяше набелязаната жертва. Но тази нощ се бе провалила?
Защо?
Дали не беше станала някаква грешка? Вероятно бонбоните още не бяха
пристигнали. Но тогава как надуши Миризмата? Само Кузум контролираше източника на
Миризмата. Не разбираше какво се бе случило.
Той тръгна по стълбите към долната палуба. Двата ракшаса чакаха там. Майката
беше потисната от мисълта, че бе претърпяла неуспех, а малкото крачеше неспокойно
напред - назад. Кузум се промъкна покрай тях. Майката вдигна глава, усещайки смътно
присъствието му, а малкото само изсъска и продължи да крачи, без да му обръща
внимание. Кузум завъртя колелото на люка и го отвори. Малкото се опита да избяга. Не
искаше да стои затворено. Кузум наблюдаваше търпеливо. Всички ракшаси правеха
така, след като за пръв път ги пуснеше из града. Жадуваха да бъдат навън, на въздух,
далеч от железния люк, който ги омаломощаваше.
Майката блъсна малкото и то полетя надолу. После влезе и тя.
Кузум залости херметическия люк и удари с юмрук по него. Нямаше ли да свърши
всичко това? Мислеше, че тази нощ се е приближил до изпълнението на клетвата си.
Нещо се бе случило и това го безпокоеше и ядосваше.
Защо нямаше жертва?
Сигурно беше само едно - трябваше да накаже ракшасите. Традицията го