религия и за Храма сред хълмовете. И щом свърши със сънародниците си, той се обърна
към местните жители, които говореха свястно английски. Те му разказаха за индуизма
повече, отколкото искаше да знае, но почти нищо за храма.
Научи много неща за Кали. Била изключително популярна в Бенгал - дори името на
най-големия град в областта, Калкута, било английската форма на Калигата - големият
храм, построен там в нейна чест. Черната богиня. Обезпокоително божество. Наричали я
Майка Нощ, защото поглъщала всичко и погубвала всички, дори Шива - нейният съпруг,
над чиито труп бе изобразявана на множество рисунки. Обикновено й принасяли в
жертва кози и птици, но се носели слухове и за... човешки жертвоприношения.
Никой в Баранагар не беше виждал Храма сред хълмовете. Но Вестфален научи, че
от време на време някой любопитен пътешественик или поклонник се осмелявал да
тръгне да го търси. Някои следвали религиозния учител на дискретно разстояние, други
сами намирали пътя. Неколцината, които се завърнали, твърдели, че търсенето е било
безрезултатно и разказвали за черни същества, които нощем се промъквали из
хълмовете и ги наблюдавали, но винаги стоели надалеч от огъня. Що се отнасяло до
останалите - набожните поклонници били приемани в ордена на храма, а любопитните
пътешественици ставали плячка на ракшасите, които пазели храма и съкровищата му.
Един полковник, който започваше третата си година в Индия, му обясни, че ракшаса бил
някакъв месояден демон, подобен на призрак, и с него плашели децата.
Вестфален не се съмняваше, че храмът се охранява, но не от демони, а от хора.
Пазачите нямаше да го спрат. Той не беше самотен пътник, разхождащ се безцелно из
хълмовете, а британски офицер, предвождащ шестима войника, въоръжени с новата
лека пушка Енфийлд.
Застанал до коня си, сър Албърт погали дръжката на пушката. Простата й
конструкция от дърво и стомана беше изиграла решаваща роля във въстанието на
наемните индийски войници.
И то само заради патроните.
Абсурд, но беше истина. Като всички останали, и патроните за пушката Енфийлд
бяха увити в плътна мазна хартия, която трябваше да бъде разкъсана със зъби, преди да
се използва. Но за разлика от по-тежките пушки Браун Бес, с които бунтовниците
стреляха от четирийсет години, патронът на Енфийлд трябваше да бъде смазан, за да
прилепне добре в цевта. Нямаше проблем, докато не плъзнаха слуховете, че смазката е
от свинска и волска мас. Мюсюлманите не искаха да допрат устни до нищо свинско, а
индийците - да се мърсят с биволска мазнина. Отдавна нарастващото напрежение
между британските офицери и местните наемници кулминира на десети май - преди
единайсет седмици - и в Мератх войниците се разбунтуваха и извършиха зверства с
белокожото население. Въстанието обхвана като горски пожар по-голямата част от
северна Индия и оттогава английското господство не беше вече същото.
По-рано Вестфален мразеше пушките Енфийлд, защото заплашваха безопасното му
и спокойно изпълнение на дълга. Ала сега погали своята с обич. Ако не беше бунта, той
щеше да е далеч на югоизток, във форт Уилямс, без да подозира за съществуването на
Храма сред хълмовете и за избавлението, което той обещаваше за него и за честта на
името Вестфален.
– Видях го, сър - обади се един от хората му, Уотс.
Вестфален се приближи до възвишението, където лежеше войникът, и взе
бинокъла от ръцете му. Нагласи фокуса, за да съответства на късогледството му и
забеляза тантурестия дребен свещеник и мулетата, които бързо вървяха на север.
– Ще изчакаме, докато навлезе сред хълмовете и после ще го проследим. Дотогава
лежете тук.
Почвата беше размекната от мусонните дъждове и лесно щяха да намерят следите
на индуса. Вестфален искаше елементът на изненада да бъде на негова страна, когато
влезеше в храма, но това не беше абсолютно необходимо. Така или иначе щеше да
проникне вътре. Носеха се слухове, че храмът бил направен от чисто злато. Сър Албърт
не вярваше, че златото е подходящ строителен материал. Според други, в храма имало
урни, пълни със скъпоценни камъни. Вестфален би се изсмял и на това, ако не беше
видял с очите си рубина, който свещеникът даде на Макдугъл.
Ако в храма имаше нещо ценно, сър Албърт възнамеряваше да го открие... и да
направи всичко - или поне част от него - свое.
Той огледа мъжете, които бе довел със себе си - Тук, Уотс, Ръсел, Хънтър, Ланг и