Дали и аз воня като тях, зачуди се той.
Погледна пак към каньона. Зад стената се издигаше неясният силует на самия храм.
Детайлите се губеха в удължените сенки. Виждаше се само нещо като купол със заострен
връх.
Изведнъж вратата се затвори с трясък, който отекна по скалистите възвишения.
Конете се изплашиха, а сърцето му пропусна един удар.
Внезапно падна мрак. Спусна се като завеса.
Какво да прави сега? Смяташе, че ще стигнат по-рано. Но защо се колебаеше?
Знаеше, че в храма няма бунтовници - това беше измислица, съчинена от него. По всяка
вероятност вътре имаше само шепа свещеници. Защо не прехвърлят зида и да
приключат набързо?
Не... Не искаше да постъпва така. Не виждаше логична причина да се двоуми, но
въпреки това нещо му нашепваше да изчака изгрева.
– Ще чакаме до сутринта.
Мъжете се спогледаха. Вестфален търсеше начин да ги контролира. Не можеше да
стреля и да борави с копието добре като тях, пък и беше командир в гарнизона едва от
два месеца. Не бе имал достатъчно време да спечели доверието им. Единственото му
преимущество беше да покаже, че неговата преценка е най-правилната. А това не беше
трудно. В края на краищата, те бяха само хора от простолюдието.
Реши да избере най-гръмогласния от недоволните.
– Намираш ли някакъв недостатък в решението ми, Тук? Ако е така, кажи. Няма
време за официалности.
– Извинете, сър - превзето каза войникът, - но ние мислехме, че ще ги нападнем
веднага. До утре има много време, а ние изгаряме от нетърпение да се сражаваме. Не е
ли така, момчета?
Разнесе се одобрителен шепот.
Преди да заговори отново, Вестфален се намести удобно на един валчест камък.
– Много добре, Тук - рече той, без да повишава тон. - Имаш разрешението ми да
поведеш атаката.
Мъжете посегнаха към пушките си, но сър Албърт добави:
– Сигурно съзнаваш, че бунтовниците, които се крият в храма, са там от няколко
седмици и познават добре вътрешността, а вие не сте влизали вътре и ще се загубите в
тъмнината.
Войниците замръзнаха по местата си и се спогледаха. Вестфален въздъхна
облекчено. Ако сега успееше да нанесе решителния удар, щеше отново да контролира
положението.
– Нападай, Тук.
След дълго мълчание войникът отговори:
– Мисля, че ще почакаме да сутринта, сър.
Вестфален плесна с ръце по бедрата си и стана.
– Добре! Изненадата и дневната светлина ще бъдат на наша страна и ще се
справим с бунтовниците без много шум. Ако всичко мине добре, утре по това време ще
бъдем в гарнизона.
Ако всичко мине добре, помисли той, няма да видите следващата нощ.
ПЕТА ГЛАВА
Манхатън
събота, 4 август 198 -
1.
Джиа влезе в къщата и климатичната инсталация започна да охлажда потната й
кожа. Разкошните къси руси къдрици бяха полепнали по врата й. Беше облечена само в
спортна фланелка без ръкави и шорти, но въпреки това й беше топло. Часът беше едва
девет и трийсет, а температурата - вече около трийсет градуса.
Помагаше на Вики да закачи пердетата в къщичката в задния двор, но там беше
горещо като в пещ, макар че имаше щори на прозорците и от Ийст Ривър подухваше
ветрец. Вики не забеляза, но Джиа беше сигурна, че ще припадне, ако останеше още
една минута.
Постепенно се побъркваше тук, на Сътън Скуеър. Е, беше хубаво да има
прислужница, готвачка и централна климатична инсталация, но умираше от скука.
Отвикна от установения ред и й беше трудно да работи. А искаше да се занимава с
нещо, защото часовете минаваха толкова бавно.
Трябваше да се измъкне оттук!
На външната врата се позвъни.
– Аз ще отворя, Юнис - извика тя.
Отначало се зарадва, че е дошъл посетител, но после уплашена осъзна, че някой от
полицията може да носи лоша вест за Грейс. Преди да махне резето, погледна през
шпионката.
Пощальонът. Подаде й голяма кутия.
– Специална доставка - рече той и я огледа от главата до петите.
Джиа не му обърна внимание.
Пратката беше от Англия.
– Нели! Колет!
Възрастната жена вече слизаше по стълбите.
– Има ли писмо от Грейс?
– Едва ли. Освен, ако не се е върнала в Англия.
Нели свъси вежди и разкъса кафявата хартия.
– Ах! - възкликна тя. - “Черна магия”!
В колета имаше черна правоъгълна кутия с позлатени ръбове и червена роза на
капака. Бонбони от натурален шоколад с различни видове пълнеж.
– Любимите ми бонбони! Кой ли...