– Някои алкалоиди наистина са отрови - например стрихнинът. Други поглъщаш
всеки ден. Като кофеина. Почти всички се извличат от растения. Но този тук го нямаше
дори в компютъра. Цяла сутрин търсих произхода му. Каква събота!
Джек се усмихна. Джоуи щеше да поиска малко повечко за усилията си, но това
беше в реда на нещата. Струваше си, стига да останеше доволен.
– И откъде произлиза?
– От някакъв вид трева.
– Наркотик?
– Не. Не се пуши. Нарича се дурба. Но този алкалоид не се съдържа в тревата в
естествен вид. Трябва да се преработи по някакъв начин, за да се прибави още една
аминна група. Затова се забавих.
– Щом не е разхлабително, успокоително или отрова, какво е тогава?
– Знам ли.
– Не ми помагаш много, Джоуи.
– Ами, какво да ти кажа?
Диас прокара пръсти през дългите си черни коси, после почеса една от пъпките на
лицето си.
– Нали искаше да знаеш какво е съдържанието? И аз ти казах - силни есенции,
алкохол и алкалоид от индийска трева.
Нещо прободе Джек. Споменът от предишната нощ се върна.
– Индийска ли?
– Да. Много рядка трева. Никога нямаше да намеря името й, ако компютърът не
ме беше насочил към подходящия справочник.
Индия! Колко странно! След като бе прекарал няколко опияняващи часа с
Колабати, сега научаваше, че течността в шишенцето от стаята на изчезналата възрастна
жена е направена от индиец.
А може би не беше толкова странно. Грейс и Нели имаха връзки с Британската
мисия и оттам - с дипломатическите среди в Обединените нации. Вероятно някой от
индийското консулство бе дал шишенцето на Грейс - може би дори самият Кузум. Та
нали в миналото Индия е била британска колония?
– Мисля, че това е съвсем безобидна смес - добави Джоуи.
Джек се бе надявал, че шишенцето ще бъде зашеметяващата улика, която щеше да
го заведе право при леля Грейс и да го направи герой в очите на Джиа.
Шестото чувство му бе изневерило.
Попита Джоуи колко струва анализът, плати му сто и петдесет долара и тръгна към
апартамента си. Докато седеше в автобуса, той се замисли какъв да бъде следващият му
ход по случая Грейс Вестфален. Цяла сутрин разговаря с информаторите си от улиците,
но не научи нищо. В главата му започнаха да нахлуват други мисли.
Отново за Колабати. Непрекъснато мислеше за нея. Защо? Опита се да анализира
този факт и стигна до извода, че сексуалната магия, с която го бе пленила, бе само една
малка част от истината. Най-важното беше, че тя знаеше кой е той и как си изкарва
прехраната. Прие го съвсем спокойно. Нещо повече, за нея начинът му на живот беше
напълно естествен. И тя би избрала същия занаят.
Джек знаеше, че е уязвим след раздялата с Джиа - особено за непредубеден човек
като Колабати. Пряко волята му тя го накара да разголи душата си и дори му каза, че е
достоен за уважение.
Тя не се страхуваше от него.
Щеше да й се обади.
Но първо трябваше да говори с Джиа и да й съобщи информацията, която бе
научил, колкото и да беше оскъдна. Набра номера на Нели Пейтън веднага, щом се
прибра в апартамента си.
– Има ли вест от Грейс?
– Не - отговори Джиа.
Гласът й не звучеше толкова студено като предишния ден. Или само така му се
стори?
– Надявам се, че ти имаш добри новини.
– Ами...
Джек направи гримаса. Наистина искаше да й каже нещо окуражително. Изкуши се
дори да излъже, но се отказа.
– Спомняш ли си онази течност, която помислихме за разхлабително? Оказа се, че
не е.
– Е, и?
– Нищо. Задънена улица.
От другия край на линията настъпи мълчание, сетне Джиа попита:
– И сега какво?
– Ще чакам.
– Нели вече го прави. Не й е нужна помощ в това отношение.
Иронията й го ужили.
– Виж какво, Джиа. Аз не съм детектив...
– Знам го много добре.
– И не съм обещавал да разреша случая като Шерлок Холмс. Ако бяха изпратили
бележка за откуп, можеше да направя нещо. Казал съм на моите хора по улиците да се
ослушват, но...
Мълчанието от другия край на линията беше изнервящо.
– Съжалявам, Джиа. Засега не мога да ти кажа нищо повече.
– Ще предам на Нели. Довиждане, Джек.
Той също затвори и започна да диша дълбоко, за да се успокои. След минута набра
номера на Кузум. Отговори му познатият женски глас.
– Колабати?
– Да?
– Обажда се Джек.
– Джек! - възкликна тя. - Не мога да говоря сега. Кузум се връща. Ще ти се обадя
по-късно.
Тя записа номера му и затвори.