Колабати се приближи до него. Сега беше моментът. Вгледа се решително в очите
му и попита:
– И какво ще сториш? Ще изпратиш по дирите му ракшасите, както направи
снощи?
– Ракшаси? При Джек?
Кузум беше стъписан. Очите и лицето му бяха озадачени, а мускулите на врата му
се изопнаха. Макар да беше съвършен лъжец, Колабати го бе хванала неподготвен и
реакцията му показваше, че не знае нищо.
– Снощи пред прозореца на апартамента му имаше ракшаса!
– Невъзможно! Аз съм единственият, който...
– Какво?
– Който има яйце.
Колабати залитна.
– У теб ли е?
– Разбира се. Има ли по-безопасно място?
– В Бенгал!
Кузум поклати глава. Вече се успокояваше.
– Не. Чувствам се по-добре, като знам къде е по всяко време.
– У теб ли беше, докато работеше в английското посолство?
– Естествено.
– Ами, ако са го откраднали?
– Кой би могъл да се досети какво е? - усмихна се той.
– Искам да го видя. Веднага.
– Както кажеш.
Тя успя да прикрие смущението си.
Той я заведе в спалнята си и извади едно кошче от дъното на гардероба. Вдигна
капака, бръкна в дървените стърготини и измъкна яйцето. Колабати познаваше много
добре всяко синьо петънце по сивата му повърхност, както и структурата на хладната
хлъзгава черупка. Прокара пръсти по нея. Да, това беше яйце от женска ракшаси.
Прималя й и седна на леглото.
– Кузум, знаеш ли какво означава това? Някой тук, в Ню Йорк, има гнездо с
ракшаси!
– Глупости! Това е последното яйце. То може да бъде измътено, но ако няма
мъжки да оплоди женската. Не може да се създаде гнездо.
– Кузум, сигурна съм, че там имаше ракшаса!
– Видя ли го? Мъжки ли беше или женски?
– Не го видях, но...
– Тогава защо говориш, че в Ню Йорк има ракшаси?
– Заради миризмата! - ядоса се Колабати. - Мислиш, че не познавам миризмата
ли?
Лицето на Кузум бе придобило обичайната си маска.
– Да, но може да си я забравила, както забрави толкова много други неща за
нашето наследство.
– Не променяй темата.
– Що се отнася до мен, разговорът приключи.
Колабати се изправи и застана пред брат си.
– Закълни се, че нямаш нищо общо с онзи ракшаса снощи.
– Заклевам се в гроба на майка ни и баща ни - отговори той, като я гледаше в
очите. - Не съм изпращал ракшаса при нашия приятел Джек. Има някои хора, на които
желая злото, но той не е сред тях.
Трябваше да му повярва. Тонът му беше искрен и нямаше по-тържествена клетва
от онази, която току-що беше изрекъл.
Пък и там, в кошчето, лежеше непокътнато яйцето.
Кузум коленичи да го прибере и добави:
– Освен това, ако при Джек наистина е имало ракшаса, той щеше да бъде мъртъв!
Предполагам, че е жив и здрав, нали?
– Да. Аз го предпазих.
Кузум се обърна рязко към нея. На лицето му се изписаха обида и гняв. Той разбра
много добре какво имаше предвид сестра му.
– Моля те, махни се оттук - тихо каза той с наведена глава. - Отвращаваш ме.
Колабати се обърна, излезе от спалнята и тръшна врата. Беше й писнало от него.
От самодоволството, непреклонността и маниакалността му. С Джек й беше приятно, но
Кузум вечно намираше начин да я накара да се почувства омърсена. И двамата имаха
вина, но брат й беше обсебен от мисълта да изкупва минали прегрешения и да
пречиства кармата си. Не само своята, но и нейната. Колабати мислеше, че след като
напусна Индия, няма да поддържа връзки с него, но минаха няколко години и Кузум се
озова в Америка.
Трябваше да се примири с факта, че не може да избяга от него. Свързваше ги нещо
повече от кръвното родство. Свързваха ги огърлиците.
И все пак, сигурно имаше начин да се освободи от непрестанните опити на брат си
да властва над нея.
Колабати се приближи до прозореца и се вгледа в зеленината на Сентрал Парк.
Джек беше някъде там, отсреща. Може би той беше отговорът. Джек можеше да я
освободи.
Тя протегна ръка към телефона.
4.
“Дори луната се страхува от мен! Бои се до смърт! Целият свят е уплашен!”
Джек гледаше поредния от любимите си филми - “Невидимия”.
Телефонът иззвъня. Той намали звука и вдигна слушалката, преди да се е включил
телефонния секретар.
– Искам да те помоля за една услуга - чу се гласът на Колабати.
– Готов съм на всичко.
Е, почти на всичко, помисли си Джек.
– Довечера в Британската мисия ще има прием. Ще ме придружиш ли?
Той се замисли. Първият му импулс беше да откаже. Ненавиждаше увеселенията и