събиранията. А приемът с типовете от Обединените нации - най-безполезните хора в
света - беше мрачна перспектива.
– Не знам...
– Моля те. Направи го заради мен. Инак ще трябва да отида с Кузум.
Следователно, изборът беше да бъде или да не бъде с Колабати.
– Добре - съгласи се той.
Освен това, щеше да бъде забавно, когато видеше лицето на Бъркс. Можеше дори
да си вземе смокинг за случая. Уговориха се кога и къде да се срещнат и Джек изведнъж
се сети за нещо.
– Между другото, за какво се използва тревата дурба? - попита той и чу как
Колабати рязко пое въздух.
– Къде я намери?
– Не съм я намирал. Доколкото знам, тя расте само в Индия. Искам да разбера
дали се използва за нещо.
– В традиционната индийска медицина. Но откъде чу за нея?
– Едни хора я споменаха, докато разговаряха.
Защо ли се разтревожи Колабати?
– Стой настрана от нея, Джек. Каквото и да си намерил, не се приближавай до
него. Поне докато се видим довечера.
Тя затвори. Джек се вторачи неспокойно в големия телевизионен екран. В гласа на
Колабати имаше нещо странно. Сякаш се страхуваше за него.
5.
– Поразителна сте! - възкликна продавачката.
– Много си хубава, мамо - рече Вики.
– Изумителна! - добави Нели.
Беше завела Джиа в “Ла Шансон”. Харесваше този бутик, защото отвън не
приличаше на магазин за дрехи, а на луксозно ресторантче.
Джия стоеше пред огледалото. Официалната рокля беше от бледоморава коприна
и без презрамки. Нели я хареса най-много от четирите, които Джиа пробва. Видя как
младата жена поглежда крадешком цените на етикетите с надеждата да купи най-
евтината рокля, но там нямаше такива. Твърдоглаво момиче. Нели се усмихна. Парите
нямаха значение.
Тя се вгледа в нея, доволна от избора й. Роклята беше идеална, а цветът отиваше
на лицето на Джиа.
– Ще бъдеш гвоздеят на вечерта, мила.
– Да - рече Джиа. - Ще я взема.
Платиха, излязоха от магазина и взеха такси.
– Искам да те питам нещо - тихо каза Джиа, докато се прибираха. - Измъчва ме
вече два дни. Става дума за... наследството, което ще оставиш на Вики. Спомена за него
в четвъртък.
Нели се стресна. Говорила ли бе за условията в завещанието си? Да... Напоследък
съзнанието й беше толкова замъглено.
– Какво те безпокои?
Джиа никога не повдигаше въпроса за парите.
– Не се смей, ти каза нещо за проклятието, което вървяло наред с богатството на
рода Вестфален.
– О, мила - усмихна се Нели, - Това са само приказки!
– Искаш да кажеш, че си го измисли?
– Не аз. Сър Албърт измърморил нещо такова, когато изкуфял и се напоркал.
– Сър Албърт?
– Прадядо ми. Всъщност той натрупал богатството. Интересна история. В средата
на миналия век семейството имало някакви финансови затруднения - така и не знам
точно какви, пък и няма значение. Но скоро след завръщането си от Индия сър Албърт
намерил някаква стара карта в мазето на замъка и тя го завела при огромен таен склад,
пълен със скъпоценни камъни, скрити там по времето на нормандското нашествие.
Замъкът бил спасен. Повечето скъпоценни камъни били превърнати в пари, които били
вложени, и оттогава състоянието непрекъснато нараства.
– А проклятието?
– О, не обръщай внимание на това! Не биваше да споменавам за него! Ами, то е
нещо... в смисъл, че фамилията Вестфален ще завърши “в кръв и болка” и някакви
“черни неща” ще дойдат за нас. Но не се тревожи, мила. Досега всички са живяли дълго
и са починали от естествена смърт.
Джиа се отпусна.
– Това е хубаво.
6.
Нели не спомена за кого ще бъде приемът и Джиа така и не разбра. Остана с
убеждението, че мисията ще приветства с добре дошъл някой високопоставен служител.
Събитието, което едва ли би могло да се определи като вълнуващо, не беше
толкова отчайващо скучно, както очакваше Джиа. Дори Нели започна да се забавлява
след известно време. Само първите петнайсет минути бяха неприятни, защото веднага
след пристигането й тя беше заобиколена от десетки хора, които питаха за Грейс и
изразяваха загрижеността си.
Развълнувана от съчувствието и насърчението им, Нели се оживи, пийна малко
шампанско и дори започна да се смее. Джиа се зарадва, че я бе накарала да дойде.
След час и нещо реши, че в края на краищата, присъстващите не са толкова
неприятни. Имаше представители от множество националности, всички добре
облечени, дружелюбни и учтиви. Новата рокля й прилягаше чудесно и Джиа се