чувстваше много женствена. Съзнаваше, че я гледат с възхищение и това й доставяше
удоволствие. Тъкмо изпи третата чаша шампанско, когато Нели я хвана за ръката и я
поведе към двама мъже, които стояха настрана. Ниският беше Едуард Бъркс, шеф на
охраната на мисията. Високият беше смугъл, облечен в бяло и с тюрбан на главата.
Обърна се и Джиа забеляза, че лявата му ръка е отрязана.
– Как си, Еди? - рече Нели и протегна ръка.
– Нели! Колко се радвам, че те виждам!
Бъркс взе ръката й и я целуна. Той беше снажен петдесетгодишен мъж с посивели
коси и мустаци. Погледна Джиа и се усмихна.
– О, мис ди Лауро! Какво неочаквано удоволствие! Изглеждате прекрасно!
Позволете да ви представя на мистър Кузум Бахти от индийската делегация.
Индиецът се поклони, но не протегна ръка.
– Приятно ми е да се запознаем.
Джиа не го хареса. Мургавото му ъгловато лице беше маска, а очите -
непроницаеми. Изглежда криеше нещо. Погледът му я подмина, сякаш беше
обикновена мебел, но се спря и задържа с интерес на Нели.
Появи се един сервитьор, който носеше поднос с чаши, пълни с шампанско. Бъркс
даде по една на дамите, а сетне предложи и на мистър Бахти, но той поклати глава.
– Извинявай, Кузум, забравих, че не пиеш. Да ти донеса ли нещо друго? Плодов
пунш?
– Не се притеснявай. После ще огледам масата за сервиране и ще проверя дали сте
сложили от онези хубави английски бонбони.
- Обичате ли шоколад? - попита Нели. - Аз го обожавам.
– Да - отговори мистър Бахти. - Обикнах го, когато работех в посолството в Лондон.
Донесох си малко тук, но запасите ми отдавна свършиха.
– Днес получих кутия “Черна магия” от Лондон. Опитвал ли сте ги?
– Да - искрено се усмихна мистър Бахти. - Превъзходни са.
– Трябва да дойдете да ви почерпя.
Усмивката му стана по-широка.
– Може би.
Джиа започна да променя мнението си за индиеца. Той се бе превърнал от
надменен в очарователен. Или това се дължеше на четвъртата чаша шампанско?
Главата й се замая.
– Чух за Грейс - рече Бъркс. - Ако мога да направя нещо...
– Ние правим, каквото можем - смело се усмихна Нели, - но засега всичко се
свежда до чакане.
– С мистър Бахти току - що говорехме за един общ познат - Джек Джефърс.
– Мисля, че фамилията му е Нелсън - каза индиецът.
– Не, сигурен съм, че е Джефърс. Нали така, мис ди Лауро? Смятам, че вие го
познавате най-добре.
На Джия й се дощя да се изсмее. Как можеше да им каже какво е истинското
фамилно име на Джек, когато и тя не беше сигурна.
– Джек си е Джек - тактично отговори тя.
– Да, наистина - засмя се Бъркс. - Наскоро помогна на мистър Бахти.
– Нима? Нещо, свързано с охраната ли? - попита Джиа, като се опита гласът й да не
прозвучи иронично.
– Не, по личен въпрос - отговори индиецът.
Джия се зачуди. Защо ли Британската мисия преди време се бе обърнала към
Джек? А сега пък мистър Бахти, дипломат от Обединените нации - за какво му е трябвал
Джек? Това не бяха хора, които биха използвали човек като него. Те бяха уважавани
членове на международната дипломатическа общност. Какви услуги са искали от него?
За своя изненада Джиа долови огромното уважение в гласовете им, когато говореха за
Джек. Това я озадачи.
– Както и да е - продължи Бъркс. - може би той ще успее да намери сестра ти,
Нели.
Джиа гледаше мистър Бахти. Можеше да се закълне, че индиецът трепна. Нямаше
време да затвърди убеждението си, защото се обърна към Нели, за да я предупреди да
не споменава, че Джек работи за нея.
– Чудесна идея, Еди-разбра намека й Нели. - Но аз съм сигурна, че полицията прави
всичко възможно. Но ако...
– Говорим за вълка, а той в кошарата - прекъсна я Бъркс.
Преди да проследи погледа му, Джиа се взря в мистър Бахти. На смуглото му лице
беше изписана такава ярост, че тя отстъпи от страх. Той сякаш щеше да избухне всеки
момент. После Джиа се обърна към входа, за да види каква е причината за реакцията
му.
Джек! Беше облечен в старомоден смокинг и бяла вратовръзка. Сърцето й
неволно подскочи, като го видя, сетне радостта й помръкна. До него вървеше една от
най-поразителните жени, които Джиа бе виждала.
7.
– Виждам, че работиш усилено.
Джек се обърна рязко, като чу гласа й и едва не разсипа шампанското от двете
чаши, които току - що бе взел от подноса на минаващия сервитьор.
– Джиа!
Тя беше последният човек, когото очакваше да види тук. Пък и нямаше никакво