желание да я вижда точно сега. Наистина трябваше да търси Грейс, а не да се мотае на
дипломатически приеми. Ала Джек преглътна вината, усмихна се и опита да каже нещо
остроумно.
– И през ум не ми е минавало, че ще те срещна тук.
– С Нели съм.
– Аха. Това обяснява всичко.
Искаше му се да протегне ръка към нея, но знаеше, че тя щеше да се извърне.
Забеляза празната наполовина чаша в ръката й и искрящите й очи. Зачуди се колко ли
беше изпила. Джиа не понасяше много алкохол.
– Е, какво правиш? - попита тя, нарушавайки неловкото мълчание помежду им.
Да, явно бе пила доста. Фъфлеше.
– Застреля ли някого напоследък?
Страхотно! Започва се.
– Четох... - тихо и спокойно отговори Джек.
– Какво? “Екзекуторът” ли?
– Изглеждаш чудесно - не отговори на въпроса й той.
Не лъжеше. Роклята й стоеше много добре, а бледоморавият цвят подхождаше на
русата й коса и на сините й очи.
– Ти също.
– Винаги съм искал да имам смокинг. Харесва ли ти?
Джиа кимна.
– Толкова ли е неудобен, колкото изглежда?
– Дори повече. Не знам как танцуват в смокинги. Яката ме задушава.
– И без това не е в твоя стил.
– Имаш право.
Джек предпочиташе да бъде незабележим. Чувстваше се най-добре, когато не му
обръщаха внимание.
– Коя е гаджето ти?
Джек се вторачи в Джиа. Долови ли в тона й нотка на ревност? Възможно ли беше
това?
– Тя е...
Той се огледа и видя Кузум.
– ... сестра на онзи човек.
– Тя ли е “личният въпрос”, за който си му помогнал?
– Охо? - усмихна се Джек. - Питала си за мен?
Джиа отмести поглед встрани.
– Бъркс спомена името ти. Не аз.
– Знаеш ли какво, Джиа? - не се сдържа той. - Много си красива, когато ревнуваш.
Очите й блеснаха, а лицето й поруменя.
Тя се обърна и отмина.
Типично, помисли Джек. Джиа не желаеше да има нищо общо с него, но и не
искаше да го вижда с друга.
Потърси Колабати и я видя застанала до брат си, който правеше всичко възможно
да се преструва, че тя не е там.
Джек тръгна към мълчаливата двойка и се възхити на роклята на Колабати и на
начина, по който й стоеше.
Полупрозрачният ослепително бял плат минаваше над дясното й рамо и се
увиваше около гърдите й като препаска. Лявото й рамо беше голо и всеки можеше да се
наслади на безукорната й смугла кожа. А ухажорите не бяха малко.
– Здравейте, мистър Бахти - рече Джек и подаде чаша шампанско на Колабати.
Кузум погледна питието, после сестра си и му се усмихна ледено.
– Комплименти за старомодния ви смокинг.
– Благодаря. Зная, че не е стилен, затова ще се задоволя със “старомоден”. Как е
баба ви?
– Физически е добре, но се опасявам, че още страда от психически стрес.
– Аз говорих последна с нея и тя ми каза, че се чувства отлично - възрази Колабати,
като погледна язвително брат си, после се усмихна мило. - А, между другото, Кузум, днес
Джек ме попита за тревата дурба. Можеш ли да му кажеш нещо за нея?
Джек видя, че Кузум се вцепени. Колабати също се бе стреснала, когато я попита по
телефона за тази трева. Какво ли означаваше това растение за тях?
Колабати се отдалечи.
– Какво искате да знаете?
– Нищо особено... само дали се използва като разхлабително средство.
Лицето на Кузум остана безизразно.
– Тревата дурба има широка употреба, но не съм чувал да я препоръчват против
запек. Защо питате?
– От чисто любопитство. Познавам една възрастна дама, която каза, че използва
някаква смес с екстракт от тази трева.
– Изненадан съм. В Северна и Южна Америка няма дурба. Откъде я е купила?
Джек изучаваше лицето му. В изражението на индуса имаше нещо, което не можа
да определи.
– Не знам. Тя замина на пътешествие. Ще я попитам, като се върне.
– Ако имате от тази трева, изхвърлете я, приятелю - сериозно рече Кузум. - След
преработката дурбата има някои нежелателни странични ефекти. Отървете се от нея.
Преди Джек да успее да каже нещо, Кузум се поклони и добави:
– Извинете. Искам да говоря с едни хора.
Нежелателни странични ефекти? Какво ли означаваше това, по дяволите?
Джек се разходи из салона. Забеляза Джиа, но тя отбягна погледа му. Накрая се
случи неизбежното - натъкна се на Нели Пейтън. Макар че възрастната дама се
усмихваше, той долови болката й и изведнъж се почувства смешен в старомодния
смокинг. Жената го бе помолила да й помогне да намери сестра си, а той се беше
издокарал като жиголо.
– Джиа ми каза, че не сте стигнал доникъде - тихо каза Нели.