Выбрать главу

– Правя всичко възможно. Иска ми се да разполагах с повече улики, но...

– Знам, драги. Вие бяхте напълно откровен. Не обещахте нищо и ме

предупредихте, че може и нищо да не се установи. Само искам да знам дали още я

търсите.

– Да - отговори Джек и разпери ръце. - може и да не изглежда така, но е истина.

– О, глупости! - усмихна се Нели. - Всеки се нуждае от почивка. Пък и

придружителката ви е много красива.

Джек се обърна и видя, че Колабати се приближава към тях. Представи ги една на

друга.

– О, тази вечер се запознах и с брат ви! - каза Нели. - Очарователен мъж.

– Само когато поиска - отговори Колабати. - Между другото, виждали ли сте го

наскоро?

Нели кимна.

– Тръгна си преди десетина минути.

Колабати измънка нещо. Джек не знаеше бенгалски, но разбираше кога се ругае на

който и да е език.

– Случило ли се е нещо?

– Не - усмихна се тя. - Само исках да го питам нещо.

– Мисля, че и аз трябва да се прибирам - рече Нели. - Извинете ме. Ще потърся

Джиа.

Джек погледна Колабати.

– Идеята не е лоша. Насити ли се на дипломатите?

– Предостатъчно.

– Къде ще отидем?

– В твоя апартамент. Или имаш друго предложение?

Джек не възрази.

8.

Цяла вечер Колабати се чуди как да повдигне въпроса пред Джек. Трябваше да

разбере истината за тревата дурба на всяка цена! Откъде е научил за нея? Имаше ли от

нея у себе си?

Реши да подходи направо, и веднага щом влязоха в апартамента му, попита:

– Къде е дурбата?

– Нямам от нея - отговори Джек, докато окачваше сакото си.

Тя огледа стаята, но не видя саксии.

– Не може да нямаш.

– Не.

– Тогава защо ме попита по телефона?

– Нали ти казах...

– Истината, Джек. Моля те. Много е важно.

Той я накара да почака, докато махаше вратовръзката и разкопчаваше яката на

ризата си. Сетне погледна Колабати в очите. За миг й се стори, че ще й каже истината, но

вместо да отговори, Джек попита:

– Защо искаш да знаеш?

– Само ми кажи, Джек.

– Защо е толкова важно?

Тя прехапа устни.

– Преработена по определен начин, тревата може да е... опасна.

– В какъв смисъл?

– Моля те, Джек. Дай да видя какво имаш и ще ти кажа трябва ли да се

притесняваш.

– И брат ти ме предупреди.

–така ли?

Още не можеше да повярва, че Кузум няма пръст в тази история, но все пак той бе

предупредил Джек.

– И какво каза?

– Имала “нежелателни” странични ефекти. Надявах се, че може би ти...

– Джек, престани да ме разиграваш!

Той видя, че Колабати наистина се безпокои за него. Страхуваше се. Вероятно това

го разколеба. Вторачи се в нея, после сви рамене.

– Добре.

Приближи се до огромното викторианско писалище, извади едно шишенце от

мъничко чекмедже, скрито сред дърворезбата, и го занесе на Колабати. Тя посегна към

него, но Джек го дръпна, поклати глава и махна капачката.

– Първо помириши.

Поднесе шишенцето към носа й и коленете й се огънаха. Еликсирът на ракшасите!

Трябваше да му го вземе!

– Дай ми това, Джек.

Гласът й трепереше от страх.

– Защо?

Тя пое дълбоко въздух и започна да крачи из стаята.

– Кой ти го даде? И, моля те, не ме питай защо искам да знам. Само ми отговори.

– Добре. Отговорът е - никой.

Тя го изгледа гневно.

– Тогава ще формулирам въпроса по друг начин. Откъде взе шишенцето?

– От тоалетката на една възрастна дама, която изчезна в нощта срещу вторник.

Еликсирът не беше предназначен за Джек! Той бе попаднал случайно на него.

Колабати започна да се успокоява.

– Пи ли от него?

– Не.

Но в това нямаше логика. Тя беше сигурна, че предишната нощ пред прозореца му

имаше ракшаса. Еликсирът го бе привлякъл. Побиха я тръпки, като си представи какво

щеше да стане, ако Джек беше сам.

– Не може да не си пил!

Той свъси вежди.

– Е, да... опитах го. Само една капка.

Колабати се приближи до него със свито сърце.

– Кога?

– Вчера.

– А днес?

– Не.

– Не трябва да пиеш - нито ти, нито някой друг.

– Защо?

– Излей го в тоалетната! Само не го поглъщай!

– Но какво толкова му има?

Джек се объркваше все повече. Колабати знаеше, че той иска отговори, но не

можеше да му каже истината, защото щеше да я помисли за откачена.

– Това е смъртоносна отрова - отговори тя. - Провървяло ти е, че си опитал съвсем

малко. Инак...

– Не е вярно. Дадох течността за анализ. В нея няма токсични вещества.