Колабати се прокле, задето не се беше досетила, че Джек може да е проучил
съдържанието на шишенцето. Откъде иначе щеше да знае, че в него има дурба?
– Отровна е, но по друг начин - каза тя, съзнавайки, че той няма да й повярва.
Защо не можеше да лъже като Кузум? В очите й бликнаха сълзи на отчаяние.
– Джек, моля те, послушай ме! Не искам да ти се случи нещо лошо! Повярвай ми!
– Ще ти повярвам, ако ми обясниш какво става. Намерих шишенцето сред вещите
на една изчезнала жена и ти ми казваш, че е опасно, но не и защо.
– Не знам какво става. Наистина! Само мога да ти кажа, че ако някой изпие тази
течност, ще му се случи нещо ужасно.
–така ли?
Джек погледна шишенцето в ръката си и го поднесе към устата си.
– Не! - извика Колабати и се хвърли към него.
Твърде късно. Той вече преглъщаше течността.
– Идиот!
Беше разярена на собствената си глупост. Тя беше идиотката. Не разсъждаваше
трезво. Инак щеше да предвиди неизбежността на случилото се. Освен брат й, Джек
беше най-безкомпромисният човек, когото познаваше. Какво я накара да си помисли, че
ще й даде еликсира, без да поиска обяснение какво представлява? Всеки глупак би се
досетил, че той ще постъпи така.
А Джек я привличаше силно. Потресена, Колабати осъзна същинската дълбочина
на чувствата си към него, когато го видя да преглъща еликсира на ракшасите. Имала бе
множество любовници. Те влизаха и излизаха от живота й, докато беше в Бенгал, в
Европа и във Вашингтон. Но никой не беше като Джек. Караше я да се чувства
пълноценна. Той притежаваше нещо, което липсваше у другите - морална чистота.
Искаше й се да бъде като него. Да бъде с него и да го запази само за себе си.
Но първо трябваше да намери начин да запази живота му тази нощ.
9.
Беше се заклел... И трябваше да удържи на думата си...
Кузум седеше в каютата си, разтворил на коленете си Бхагавадгита. Беше спрял да
чете. Вълните поклащаха леко корабчето и се плискаха край него, но той не ги чуваше.
Мислите се въртяха лудешки в главата му. Онази жена, с която се бе запознал тази вечер
- Нели Пейтън. Знаеше, че моминското й име е Вестфален. Мила и безобидна възрастна
дама, която обичаше шоколад и се тревожеше за сестра си, без да знае, че би трябвало
да се притеснява за себе си. Защото дните й бяха преброени.
И другата, русокосата. Тя не беше Вестфален, но детето й скоро щеше да бъде
последният член на фамилията. Майката на момиченцето, което трябваше да умре.
Нормален ли съм?
Потрепери, когато се замисли за пътуването, което бе предприел и за вече
сторените злини. А беше стигнал едва до половината.
Ричард Вестфален беше първият, принесен в жертва на ракшасите по време на
престоя на Кузум в Лондон. Още си го спомняше - изпъкналите от страх очи, плача,
хленченето и молбите, преди да отговори подробно на въпросите, които Кузум му
зададе за лелите и дъщеря му в Съединените щати. Не бе забравил колко унизително се
бе молил Ричард Вестфален за живота си. Предложи всичко, само за да не умре.
Смъртта му не беше достойна и кармата му щеше да носи позорното петно в
множеството си прераждания.
Удоволствието, което Кузум изпита, когато даде крещящия Ричард Вестфален на
ракшасите, го смая. Той само изпълняваше задълженията си и не трябваше да се радва.
Но тогава си помисли, че ако и тримата останали Вестфален са жалки като Ричард,
изпълнението на клетвата му щеше да бъде истинска услуга на човечеството.
Ала скоро разбра, че не е така. Възрастната жена, Грейс Вестфален, беше замесена
от друго тесто. Тя се държа смело преди да припадне. Беше в безсъзнание, когато Кузум
я даде на ракшасите.
Но Кузум не познаваше Ричард и Грейс. Видя ги само отдалеч, преди да ги принесе
в жертва. Разучи навиците и ежедневието им, но без да се доближава или да разговаря
с тях.
Ала тази вечер бе стоял на петдесет сантиметра от Нели Пейтън и бе разговарял с
нея. Видя му се приятна, мила и скромна. Но въпреки това и тя трябваше да умре според
плана му.
Той сви юмрук и се опита да мисли за перлите на шията й, за скъпоценните камъни
по пръстите й, за луксозната й къща и за богатството, което тя притежаваше - всичко,
закупено с ужасната цена на разорението и смъртта на неговото семейство.
Невежеството на Нели Пейтън не я оневиняваше.
Беше се заклел...
А пътят към чистата карма минаваше през спазването на клетвата. Можеше да
поправи всичко, като остане верен на първия си обет - врата. Богинята му го бе