прошепнала. Кали му бе показала пътя.
Зачуди се за цената, която другите бяха платили - и скоро щяха да платят - за
пречистването на кармата му. Сам си беше виновен за омърсяването й. Доброволно се
беше посветил на брахманизма и дълги години води целомъдрен живот. Докато...
Засрами се, като си припомни дните, които сложиха край на живота му като
брахмин. Имаше грехове - патака, които петняха всяко съществувание. Но той извърши
махапатака - нещо, което замърси цялата му карма. Това беше пагубен удар върху
стремежа му към мокша - освобождение от колелото на кармата - и означаваше, че
много ще страда, преди да се прероди като нечист парий от низша каста. Защото бе
престъпил клетвата си на брахмин по най-отвратителен начин.
Но нямаше да наруши обета към баща си. Макар че престъплението беше
извършено преди повече от век, всички потомци на сър Албърт Вестфален трябваше да
умрат заради него. Оставаха още двама.
Отдолу се разнесе шум. Майката драскаше по херметически затворения люк. Беше
доловила Миризмата и искаше да тръгне на лов.
Кузум стана и се приближи до вратата на каютата си, после спря разколебан.
Знаеше, че Нели Пейтън е получила бонбоните. Преди да напусне Лондон, той им сложи
по няколко капки от еликсира и даде кутията на една от секретарките от посолството с
молбата да чака, докато й се обади да я изпрати. И сега бонбоните бяха пристигнали.
Всичко щеше да бъде наред.
Притесняваше го единствено Джек.
Той явно познаваше семейство Вестфален. Потресаващо съвпадение, но не и
странно, като се имаше предвид, че Вестфален и Кузум познаваха Джек чрез Бъркс от
Британската мисия. И Джек несъмнено бе попаднал на шишенцето с еликсир, което
Кузум бе уредил Грейс да получи миналата събота. Случайно ли бе избрал тъкмо тази
течност? Доколкото го познаваше, едва ли.
Не искаше да му причинява зло, макар че Джек представляваше огромен риск -
вродената му интуиция, способността и желанието му да упражнява физическо насилие
го правеха много опасен. Но Кузум му беше длъжник заради огърлицата. Нещо повече,
Джек беше различен от сънародниците си и Кузум не желаеше да премахва такива
редки екземпляри като него. И накрая - чувстваше някакво родство с този човек.
Усещаше, че Джек Майстора е изгнаник в собствената си родина - Точно какъвто беше
доскоро и Кузум. Вярно, че вече имаше множество последователи в Индия и се бе
издигнал в дипломатическите кръгове, но дълбоко в душата си все още се чувстваше
отхвърлен от обществото. Защото никога нямаше да бъде част от тъй наречената “нова”
Индия.
Изпълнеше ли клетвата си, щеше да се върне у дома с ракшасите. И тогава щеше
отново да превърне Индия в страна, вярна на историческото си наследство.
Разполагаше с достатъчно време.
И с помощта на ракшасите.
Драскането на Майката ставаше все по-настоятелно. Тази нощ щеше да я пусне на
лов. Надяваше се, че Нели Пейтън е изяла някой от бонбоните. Беше сигурен, че вчера
Джек бе опитал от еликсира - една - единствена капка беше достатъчна да привлече
ракшасите. Едва ли е пил втори път. Миризмата явно идваше от Нели Пейтън.
Развълнуван, Кузум слезе долу да освободи Майката и малкото.
10.
Джек седеше на дивана, а Колабати - на коленете му. Черните коси закриваха
лицето й. Миналата нощ се повтори, само че този път не стигнаха до спалнята.
Джек бе пийнал от билковата течност и чакаше да види реакцията й. Може би най-
после щеше да получи някакви отговори.
Но Колабати не каза нищо. Само започна да го съблича. Той се възпротиви, но
ласките й прогониха от главата му въпросите за загадъчната течност.
Всичко останало можеше да почака.
Колабати го водеше към поредното еротично приключение, когато миризмата се
появи отново. Същата непогрешима воня като предишната нощ.
Макар че я бе доловила, индийката не каза нищо, но веднага се изправи на колене
и уви крака около него. Седна в скута му и впи устни в неговите. Джек хвана ритъма й и
започна да се движи заедно с нея, но пак почувства странното напрежение в нея и това
охлади страстта му.
Противната смрад ставаше все по-силна и изпълваше въздуха около тях. Сякаш
идваше от стаята с телевизора. Джек надигна глава, надникна над рамото й и се взря в
мрака. Не видя нищо...
Чу се някакъв шум.