Войниците се прицелиха в по-близката група. След първия залп прав остана само един
свещеник. Той изтича при втората група, която забави ход, като видя резултата от
смъртоносния огън. Сър Албърт заповяда на войниците си да се оттеглят към стъпалата
на черния храм, където леките и бързо зареждащи се пушки Енфийлд пожалиха само
двама свещеника. Хънтър и Малесън вдигнаха копията и пронизаха оцелелите.
И всичко свърши.
Вестфален седеше вцепенен и умълчан на коня и оглеждаше двора. Колко лесно и
бързо умряха всички. Повече от десет тела лежаха проснати под лъчите на утринното
слънце. Кръвта им изтичаше и напояваше пясъците.
Сър Албърт погледна чистата си сабя. Не беше изцапал нито ръцете, нито
оръжието си с кръв. Това го накара да се почувства невинен за случилото се около него.
– Не ми приличат на бунтовници - рече Тук, като подритна едно от телата.
– Оставете ги - отговори Вестфален и най-после слезе от коня. - Проверете вътре.
Изгаряше от нетърпение да разгледа храма, но първо искаше да пусне там
неколцина от хората си. Видя, че Тук и Ръсел изчезнаха в тъмния вход, прибра сабята в
ножницата и се вгледа в храма. Сградата не беше направена от камък, както му се стори
отначало, а от твърд абанос, издялан и полиран до блясък. Всеки сантиметър беше
украсен с резби.
Най-поразителни бяха фризите - те опасваха всяко ниво и стигаха чак да върха.
Вестфален се опита да проследи единия вдясно от вратата на храма. Изкуството беше
силно стилизирано и разказваше някаква неразбираема приказка. Но насилието се
забелязваше веднага. На всеки метър имаше изобразени убийства, разчленени тела и
подобни на демони същества, които поглъщаха плът.
Въпреки жегата сър Албърт усети хлад. На какво място беше попаднал?
Мислите му бяха прекъснати от един вик, който се разнесе от вътрешността на
храма. Тук крещеше, че е намерил нещо.
Вестфален поведе останалите към вратата. Вътре беше хладно и тъмно. Газените
лампи, поставени на пиедестали покрай абаносовите стени, хвърляха оскъдна трепкаща
светлина. Сър Албърт имаше чувството, че около тях се извисяват скулптури на циклопи,
но различи само някои детайли.
Насочи мислите си към по-належащи неща. Зачуди се дали Тук и Ръсел са намерили
скъпоценни камъни. Започна да крои планове как да запази повечето или всичките за
себе си.
Ала двамата разузнавачи не бяха намерили скъпоценни камъни, а човек. Той
седеше на един от двата стола, поставени на високия подиум в средата на храма.
Четири газени лампи, всяка под наклон деветдесет градуса, осветяваха сцената.
Зад свещеника се извисяваше огромна статуя, направена от същото черно дърво
като храма. Четириръка гола жена с накит на главата и огърлица от човешки черепи.
Усмихваше се и подаваше дългия си език между заострените зъби. В едната ръка
държеше сабя, а в другата - човешка глава. Третата и четвъртата й ръка бяха празни.
Вестфален беше виждал това божество, но само в книгите. Знаеше името й.
Кали.
Едва успя да откъсне поглед от статуята и да се вторачи в свещеника - мургав като
сънародниците си, но с по-строги черти. Косата му беше оредяла. Облечен в бялата
роба, той приличаше на Буда. И съвсем не изпитваше страх.
– Няколко пъти му казах, капитане - рече Тук, - но той не...
– Чаках - изведнъж се обади свещеникът с плътен глас, който отекна в храма, -
някой с по-висок ранг. С кого разговарям?
– Капитан Албърт Вестфален.
– Добре дошъл в храма на Кали, капитан Вестфален.
В тона му нямаше и следа от гостоприемство.
Вестфален съзря огърлицата му - сребърна, със сложна плетка, изпъстрена с
надписи на непознат език и с два жълти камъка с черни центрове в средата.
– Говорите английски? - отбеляза той, защото не можа да измисли друго.
Свещеникът, или по-скоро върховният жрец на храма, го обърка с ледения си,
спокоен и пронизителен поглед.
– Да. Когато стана ясно, че британците са решили да превърнат страната ми в
колония, сметнах, че английският може да ми потрябва.
Вестфален сподави гнева си срещу наглия езичник и се съсредоточи върху най-
важното. Единственото му желание беше да намери скъпоценните камъни и да се
махне оттук.
– Знаем, че тук криете бунтовници. Къде са?
– В храма няма бунтовници. Има само поклонници на Кали.
– А това? - попита Тук.
Той стоеше до редица високи до кръста урни. Беше пробил восъчната запушалка