рода му да зависят от дискретността на един човек от простолюдието, който несъмнено
щеше да се напие при първата възможност след завръщането си в Баранагар. Прицели
се в сърцето му и стреля. Войникът политна назад с разперени ръце и падна по гръб.
Изстена един - два пъти, когато петното на гърдите му разцъфна като червено цвете,
после се отпусна.
Вестфален прибра пистолета, приближи се до мъртвия, взе чантите и огледа храма.
Нищо не помръдваше. От дупката още се разнасяше противен мазен пушек. Останалите
лампи блещукаха от пиедесталите. Той отиде до най-близките урни, разряза восъчните
запушалки и ги ритна. Съдържанието им се изля на пода и плисна по стената. После взе
една от лампите и я хвърли в средата на локвата. Пламъците бързо обхванаха
дървената стена.
Приготви се да излезе, когато някакво движение на подиума привлече вниманието
му, уплаши го и го накара да пусне едната от чантите, за да извади пистолета.
Неизвестно как, момчето беше успяло да допълзи до подиума, където лежеше
жрецът. Беше протегнало ръка към огърлицата му. Пръстите му се бяха вкопчили в
двата жълти камъка. Изведнъж се отпусна. Гърбът му беше облян в кръв. Сър Албърт
прибра пистолета в кобура и вдигна падналата чанта. В храма вече нямаше никой,
който да му стори зло. Скоро храмът щеше да се превърне в тлеещ спомен.
Вестфален излезе на слънчевата светлина. Вече мислеше къде да зарови чантите и
съчиняваше историята, която щеше да разкаже - как са се загубили из хълмовете и
многочислена армия от бунтовници им е устроила засада. Спасил се е само той.
След това щеше да намери начин да се върне в Англия, колкото е възможно по-
скоро. А там “случайно”, зад някой камък в мазето на замъка на Вестфален, щеше да
намери голямо скривалище с нешлифовани скъпоценни камъни.
Налагаше си да забрави спомена за случилото се сутринта. Искаше да прогони от
съзнанието си проклятието, демоните, убитите и черния пушек, издигащ се над храма.
Почувства се добре, докато се отдалечаваше. Не се обърна назад нито веднъж.
СЕДМА ГЛАВА
Манхатън
неделя, 5 август 198 -
1.
Турнирът по тенис!
Джек изпъшка и се измъкна от леглото. Беше забравил. До преди малко лежеше и
мечтаеше за късна солидна закуска в заведението за палачинки на Седмо авеню, когато
си спомни, че трябва да играе тенис с баща си.
А нямаше ракета. През април даде своята на някой, но не помнеше на кого.
Оставаше само едно - да се обади на Ейб и да му каже, че случаят е спешен.
Гросман отговори, че ще го чака в магазина. Джек се изкъпа, избръсна се, облече
бели спортни шорти, тъмносиня фланелка, маратонки и чорапи и забърза по улицата.
Утринното небе се губеше във влажната омара. Денят щеше да бъде хубав.
Наближи спортния магазин и видя, че Ейб се задава от срещуположната посока.
Срещнаха се пред желязната решетка на витрината и Гросман го изгледа от главата до
петите.
– Сигурно ще искаш топки за тенис, нали?
Джек поклати глава и отговори:
– Не. Нямаше да те будя рано в неделя сутринта само за няколко топки.
– Радвам се да го чуя.
Ейб отключи решетката и я вдигна.
– Прочете ли бизнес новините в “Таймс”? Икономиката бележела подем. Не ми се
вярва. Все едно сме на “Титаник”, а айсбергът е пред нас.
– Денят е твърде хубав за икономическа катастрофа, Ейб.
– Е, да - съгласи се той, отключи вратата и я отвори. - Затвори очи и се преструвай,
че не виждаш нищо. Но кризата е неизбежна и хубавото време няма нищо общо с това.
Гросман изключи алармената система и тръгна към дъното на магазина. Джек не
го последва, а се отправи към ракетите за тенис и избра “Уилсън Триумф”.
Накани се да извика, че ще я купи, но видя как Ейб го гледа гневно от края на
пътеката.
– И заради това ли ме вдигна от закуска? За една тенис ракета?
– Ще ми трябват и топки.
– Нали каза, че случаят е спешен!
Джек очакваше подобна реакция. Неделя беше единственият ден, в който Ейб си
позволяваше да яде забранените му храни - солена пушена сьомга и питки.
– Наистина е спешен. Ще играя тенис с баща ми.
–така ли? Първо Джиа, после баща ти. Какво е това - Национална седмица на
мазохизма?
– Обичам баща си.
– Тогава защо си в мрачно настроение винаги, когато се връщаш от екскурзиите си
до Ню Джърси?
– Защото той е добър човек, но голям досадник.