пречеше да се съсредоточи.
– Не следиш топката! - извика баща му.
Знам, помисли си Джек.
Последното, от което се нуждаеше в момента, беше урок по тенис. Съсредоточи се
върху следващия сервис, отстъпи назад и се прицели в топката. Замахна с всичка сила и
изведнъж усети, че се подхлъзва. Падна точно в локвичката топло шоколадово мляко.
Баща му го видя и започна да се смее.
Денят щеше да бъде дълъг.
5.
Колабати крачеше напред - назад из апартамента, стискайки празното шишенце от
еликсира на ракшасите, и чакаше брат си. Непрекъснато мислеше за случилото се снощи
- за ненадейното изчезване на Кузум от приема, за миризмата на ракшасите в
апартамента на Джек и за очите, които той каза, че е видял. Между ракшасите и Кузум
имаше връзка и Колабати беше решила да разбере какво става. Но брат й го нямаше.
Къде ли ходеше нощем?
Утрото мина. По обед, когато започна да се страхува, че той изобщо няма да се
появи, вратата се отвори.
Влезе Кузум. Изглеждаше изморен и умислен. Вдигна глава и видя сестра си.
– Бати. Мислех, че си с американския си любовник.
– Цяла сутрин те чакам.
– Защо? Да не си измислила някакъв нов начин да ме тормозиш?
Нещата не тръгнаха така, както искаше Колабати. Намерението й беше да
разговарят разумно. Дори се бе издокарала в закопчана догоре бяла блуза с дълги
ръкави и широк бял панталон.
– Не съм те тормозила - умолително се усмихна тя. - Поне не е било нарочно.
– Някои неща никога не се променят.
Той тръгна към стаята си. Трябваше да го спре, преди да се е заключил вътре.
–така е. В ръката си държа едно от онези непроменяеми неща.
Кузум спря и я погледна въпросително. Тя вдигна шишенцето и се вторачи в брат
си. Изражението му беше озадачено. С нищо не показваше, че е познал шишенцето.
– Не съм в настроение за шеги, Бати.
– Уверявам те, че това не е игра.
Тя махна капачката и поднесе шишенцето към носа му.
– Кажи ми, ако познаваш миризмата.
Очите му се разшириха.
– Не може да бъде! Невероятно!
Той я погледна гневно.
– Първо ме объркваш, а сега се опитваш да ме правиш на глупак.
– Шишенцето беше в апартамента на Джек.
Кузум го взе и пак го помириса. Поклати глава, приближи се до дивана и седна.
– Не разбирам - уморено каза той.
Колабати се настани срещу него.
– Нима?
Той я погледна предизвикателно.
– Лъжец ли ме наричаш?
Тя отмести очи. В Ню Йорк имаше ракшаси. И Кузум беше в Ню Йорк. Колабати
разсъждаваше логично и не можеше да не свърже тези два факта. Но въпреки това не
смяташе, че моментът е подходящ, за да разкаже за подозренията си на Кузум. Той вече
беше нащрек.
– Не знам какво да мисля - каза тя. - Ние сме единствените Пазители.
– Нали видя яйцето? Съмняваш ли се в мен?
В гласа му прозвуча умолителна нотка. Говореше като човек, който много искаше
да му вярват. Беше толкова убедителен. Колабати се изкуши да му повярва.
– Тогава ми обясни на какво мирише шишенцето.
Той сви рамене.
– Имитация.
– Кузум, те бяха там! Снощи и предишната вечер!
– Слушай...
Кузум стана и се надвеси над нея.
– Видя ли ракшаси?
– Не, но долових миризмата им. Тя е непогрешима.
– Не отричам, но може да е било имитация...
–там имаше нещо!
–така ти се е сторило. Нищо не си видяла.
– А шишенцето в ръката ти?
Той й го подаде.
– Интересна имитация. За малко не заблуди и мен, но съм сигурен, че не е
оригинал. Между другото, къде е съдържанието?
– Излях го в канала.
Изражението му остана безучастно.
– Жалко. Можеше да го дам за анализ и да разберем кой приготвя фалшификата.
– Но защо би си правил труда?
Погледът му я прониза.
– Вероятно е някой политически противник. Или човек, разкрил нашата тайна.
Колабати почувства, че страхът я стисна за гърлото. Не, това беше нелепо! В дъното
на цялата история стоеше Кузум. Беше сигурна.
– Това е невъзможно!
Кузум посочи шишенцето в ръката й.
– До преди няколко минути и аз бих казал същото.
– Какво ще правим сега?
– Ще разберем кой се занимава с тези неща.
Той тръгна към вратата и добави:
– И ще започна веднага.
– Ще дойда с теб.
Кузум спря.
– Не. По-добре чакай тук. Очаквам важен разговор с консулството. Затова се
прибрах. Ти ще отговориш на обаждането.
– Добре. Но няма ли да ти потрябвам?
– Ако се наложи, ще ти се обадя. И недей да ме следиш. Знаеш какво се случи
последния път.