Колабати го остави да излезе. Погледна през шпионката и го видя, че влезе в
асансьора. Щом вратите се затвориха, тя изтича в коридора и повика другия асансьор.
Слезе във фоайето точно, когато брат й излизаше от сградата.
Лесно щеше да го проследи.
Обзе я вълнение. Най-после щеше да разбере къде ходи Кузум. Предполагаше
какво ще види. Всички доказателства сочеха, че в Ню Йорк има ракшаси. И въпреки че
отричаше, брат й имаше пръст в тази работа.
По Пето авеню и до Сентрал Парк - Юг го проследи лесно. Трудното започваше
отсега - нататък. Улиците гъмжаха от хора. Кузум се смеси с тълпата на Рокфелер Плаза.
Там свиреха музиканти и на всяка крачка търговци предлагаха плодове, бонбони и
балони.
Кузум изчезна.
Колабати започна да се лута сред хората като обезумяла, но не видя брат си.
Сигурно я бе забелязал и се бе скрил или бе взел такси.
Тя застана сред веселата безгрижна тълпа и прехапа устни. Идваше й да заплаче от
отчаяние.
6.
Джиа вдигна слушалката на третото иззвъняване. Един любезен глас с акцент
попита дали може да говори с мисис Пейтън.
– За кого да й предам?
– Кузум Бахти.
– О, мистър Бахти. Аз съм Джиа ди Лауро. Запознахме се на приема вчера.
– Приятно ми е да ви чуя отново, мис ди Лауро. Снощи бяхте много красива.
Джиа се засмя учтиво и отиде да каже на Нели.
Възрастната жена гледаше телевизия в библиотеката.
Докато се качваше по стълбите, Джиа реши, че не трябва да се доверява на
първоначалното възприятие. В първия момент мистър Бахти не й хареса, но после се
оказа, че той е приятен човек. Тя се усмихна мрачно. Никак не я биваше да преценява
хората. Ричард Вестфален й се бе сторил достатъчно очарователен, за да се омъжи за
него, но сетне излезе, че е съвсем различен. А след това Джек.
Нели вдигна слушалката, а Джиа насочи вниманието си към екрана.
– Какъв мил човек - рече Нели, след като приключи разговора.
– Така изглежда. Защо се обади?
– Искал да си поръча “Черна магия” и попита откъде съм ги взела. Казах му, че са
изпратени от Лондон. Той настоя да ги опитам, за да му кажа дали са толкова хубави,
колкото ги помни. И аз изядох един бонбон. Прекрасни са! Ще си взема още един.
Заповядай.
Джиа поклати глава.
– Не, благодаря. Вики е алергична и аз отвикнах от шоколада.
– Жалко - каза Нели и захапа още един бонбон. - Божествени са!
7.
Кузум не можеше да чака повече. Видя залеза, който озари в огнено оранжево
безбройните прозорци на опустелите в неделя небостъргачи. Мракът падаше над града
мъчително бавно. Най-сетне изгря луната и настъпи нощта.
Време беше Майката да поведе малкото на лов.
Още не беше полунощ, но Кузум смяташе, че е безопасно да ги пусне. Неделя вечер
в Манхатън цареше спокойствие. Хората седяха в домовете си и почиваха преди
началото на поредната работна седмица.
Тази нощ жертвата щеше да бъде онази жена Пейтън. Колабати несъзнателно бе
разчистила пътя, като взе шишенцето с еликсира на ракшасите от Джек. А Нели Пейтън
бе изяла поне един от бонбоните с течността, докато сутринта разговаряха по телефона.
Кузум щеше да направи още една крачка към изпълнението на обета си. Щеше да
постъпи с Нели Пейтън по същия начин, както с племенника и сестра й. Попаднеше ли в
неговата власт, той щеше да й разкаже как е забогатяла и да я остави да размишлява
един ден върху жестокостта на прадядо си.
А утре вечер щеше да предложи живота й на Кали и да я даде на ракшасите.
8.
Нещо не беше наред.
Нели никога не бе предполагала, че може да се събуди от някаква миризма, но...
Надигна глава и подуши въздуха в тъмната стая. Миришеше на мърша.
Остъклената врата на балкона беше открехната. Би се заклела, че цял ден не я беше
отваряла, защото климатичната инсталация работеше. Но вонята идваше отвън. Сякаш
някое куче бе изровило умряло животно точно в градината под прозореца й.
Пердетата се раздвижиха. Може би от ветреца. И все пак...
Тя се изправи и протегна ръка към очилата си. Намери ги и ги сложи. Дори тогава
не беше убедена какво точно вижда.
Към нея бавно и безшумно се движеше някаква черна сянка. Сигурно не беше
реалност, а кошмар, халюцинация или зрителна измама. Едва ли нещо толкова огромно
можеше да се движи така плавно и беззвучно.
Но с приближаването на сянката се усили и миризмата.
Нели се ужаси. Не беше сън! Отвори уста да извика, но една студена лепкава ръка я