Джиа застана на прага. Нямаше нищо особено... освен някаква лека миризма на
гнило. Макар че нямаше от какво да се бои, тя се уплаши. Поколеба се, сетне почука.
– Нели?
Никой не отговори.
– Нели, добре ли си?
Последва мълчание и Джиа влезе вътре. Страхуваше се от онова, което можеше да
намери. Нели не беше млада. Ами ако бе умряла в съня си? Изглеждаше здрава, но кой
знае? Пък и миризмата навяваше мисли за смърт. Джиа светна лампата.
Леглото беше празно. Нели явно бе спала в него, но сега я нямаше. Джиа надникна
под леглото, после в банята.
Обзе я панически страх и хукна нагоре по стълбите. Провери всички стаи, като
викаше Нели.
От възрастната жена нямаше и следа.
Нели бе изчезнала - също като Грейс!
Джиа застана в коридора. Трепереше, бореше се с паниката и се чудеше какво да
направи. Двете с Вики бяха сами в една къща, откъдето хората изчезваха безшумно...
Вики!
Втурна се в стаята им. Детето беше заспало. Слава Богу! Джиа се облегна на
вратата. После се приближи до телефона на масичката в коридора. Знаеше номера на
Джек, но той беше в Ню Джърси и щеше да дойде след няколко часа. А тя не искаше да
бъдат сами с Вики.
С треперещи пръсти набра номера на полицията.
11.
– Още ли живееш под наем?
Джек кимна.
– Да.
Баща му направи недоволна гримаса и поклати глава.
– Хвърляш парите си на вятъра.
Джек си бе сложил ризата и панталона. Бяха се прибрали вкъщи след дълга и
спокойна вечеря в ресторанта за морски деликатеси. Сега седяха в хола и пиеха “Джек
Даниелс”.
– Имаш право, татко. За това не споря.
– Знам, че къщите са страхотно скъпи, пък и на теб не ти трябва толкова
пространство, но можеш да даваш стаи под наем и така да намалиш данъка си.
Водеха този разговор винаги, когато се съберяха. Баща му изтъкваше
преимуществата на собствеността, а Джек лъжеше и го увърташе, защото не можеше да
му каже, че изобщо не плаща данъци.
Телефонът иззвъня. Баща му отиде в кухнята да вдигне и след малко се появи
отново.
– За теб е. Търси те някаква жена. Стори ми се разтревожена.
Летаргията, която бе обзела Джек, мигновено изчезна. Само Джиа имаше този
номер. Стана от стола и забърза към телефона.
– Нели я няма, Джек.
– Къде отиде?
– Изчезна! Също като Грейс! Спомняш ли си за нея? Трябваше да я търсиш, а не да
ходиш на дипломатически приеми с приятелката си, индийката.
– Успокой се! Обади ли се на полицията?
– Ще дойдат всеки момент.
– Тогава ще се видим, след като си тръгнат.
– Не си прави труда да идваш дотук. Само исках да знаеш колко добре изпълни
задачата си.
Тя затвори.
– Станало ли е нещо? - попита баща му.
– Да. Злополука с един приятел - пак излъга Джек. - Трябва да се връщам.
Благодаря. Беше страхотно. Ще се видим скоро.
Джек взе ракетата си и се качи в колата, преди баща му да успее да го предупреди
да не шофира, след като е пил толкова много. Сетивата му бяха нащрек. Джиа бе
премахнала въздействието на алкохола.
Настроението му се развали. Наистина се бе провалил. Не му мина през ум, че и
другата сестра може да изчезне. Искаше му се да кара по-бързо, но не смееше. Никой
нямаше да го спре, ако спазваше ограничението за скоростта.
Поне движението не беше оживено. Нямаше камиони. Нощта беше ясна. Кръглата
луна висеше над шосето като забравен на дървото плод.
Когато наближи мястото, където бе загинала майка му, мислите му пак се насочиха
към миналото. Рядко си позволяваше това. Предпочиташе да разсъждава за настоящето
и за бъдещето. Ала състоянието му в момента го накара да си спомни снежната зимна
нощ един месец след смъртта на майка му...
12.
Всяка нощ наблюдаваше фаталния надлез - понякога открито, друг път спотаен в
храстите. Януарският вятър щипеше лицето, напукваше устните и сковаваше пръстите
му. Но той чакаше. Минаваха коли и хора, но никой не хвърляше нищо на пътя.
Дойде февруари. Заваля сняг. Джек стоеше на надлеза и наблюдаваше
оредяващото улично движение долу. Беше уморен и трепереше от студ. Реши да се
откаже.
Обърна се да си ходи и видя една фигура, която колебливо се приближаваше към
него. Джек се наведе, направи снежна топка и я запрати над перилата към колата долу.
Хвърли още две, погледна фигурата и видя, че тя вече върви по-самоуверено. Джек се
вторачи в колите, сякаш чакаше новодошлият да отмине. Но той спря до него.