– Моля те, не го прави! Съжалявам! Стана случайно. Не исках никой да пострада!
Ще направя всичко, каквото кажеш! Всичко!
– Добре. Тогава не мърдай.
Джек стоеше от вътрешната страна на парапета, а Ед - от външната. И двамата
наблюдаваха минаващите под надлеза коли.
Продължаваше да вали сняг и потокът от превозни средства намаля. Повечето се
движеха с шейсет - седемдесет километра в час. Джек забеляза фаровете на един голям
камион. Щом наближи надлеза, той бутна леко Ед. Младежът падна и ужасеният му вик
се извиси над бръмченето долу. Джек беше измерил въжето точно. Главата и гърдите на
Ед се блъснаха в предницата на идващия камион, тялото му отскочи и увисна
неподвижно на въжето, после се превъртя във въздуха и се залюля.
Камионът продължи по пътя си. Шофьорът явно помисли, че от надлеза е паднала
преспа сняг. По платното се зададе още един камион, но Джек не изчака да види
следващия удар. Приближи се до колата на Ед и извади шлаката от багажника. Сетне,
докато вървеше към колата си, която беше паркирана на километър и половина по-
нататък, той хвърли шлаката в нивата край шосето. Така нямаше да има връзка със
смъртта на майка му и с него.
Всичко свърши.
Прибра се вкъщи и легна, убеден, че на другия ден животът му ще бъде както
преди.
Ала грешеше.
Спа до обед и когато се събуди, чудовищността на онова, което бе извършил, се
стовари върху него с тежестта на целия свят. Беше убил човек. Нещо повече, екзекутира
го.
Не изпитваше вина. Нито угризения. Това беше най-ужасното - прозрението, че ако
се върне там в онези мигове, пак щеше да постъпи по същия начин.
И тогава разбра, че животът му никога няма да бъде същият. Младият мъж, когото
видя в огледалото, беше различен от вчерашния.
Върна се в Рътгерс, но учението вече му се струваше безсмислено. Седеше, смееше
се и пиеше с приятелите си, но вече не се чувстваше свързан с тях. Виждаше ги и ги
чуваше, но сякаш между тях се бе издигнала стъклена стена.
Търсеше някаква логика в постъпката си. Прочете екзистенциалистите Камю,
Сартър и Киркегор. Камю знаеше въпросите, които Джек задаваше, но не предлагаше
отговори.
През втория семестър го скъсаха на повечето изпити. Отчужди се от приятелите си.
Когато дойде лятото, Джек взе всичките си спестявания и се премести в Ню Йорк, където
продължи да “поправя това-онова”. Рискът и насилието в занаята му нарастваха. Научи
се как да разбива ключалки, да избира най-подходящото оръжие и амуниции за
определена ситуация, да влиза с взлом и да чупи ръце.
Всички, включително баща му, мислеха, че промяната се дължи на смъртта на
майка му. И до известна степен имаха право.
13.
Джиа не мислеше, че ще се зарадва да види Джек отново, но когато отвори
вратата и го съзря на прага, едва се сдържа да не се хвърли в прегръдките му.
Полицията не й бе помогнала с нищо. Всъщност двете ченгета, които най-сетне се
появиха в отговор на обаждането й, се държаха така, сякаш им губеше времето.
Огледаха бегло къщата, зададоха й няколко въпроса и я оставиха сама с Вики.
Джек влезе в преддверието. За миг й се стори, че ще протегне ръце към нея, но той
се обърна и затвори вратата. Изглеждаше уморен.
– Добре ли си? - попита той.
– Да.
– А Вики?
– И тя. Още спи.
Джиа се чувстваше неловко от погледа му.
– Какво стана?
Тя му разказа за кошмара на Вики и за изчезването на Нели.
– Полицаите откриха ли нещо?
– Не. Никаква следа от престъпление, както се изразиха. Явно мислят, че Нели е
отишла на среща с Грейс в пристъп на старческа сенилност.
– Това възможно ли е?
Първоначалната й реакция беше гняв, задето Джек дори си е помислил подобно
нещо, но после осъзна, че за човек, който не познава добре Нели и Грейс, това може да
изглежда приемливо обяснение.
– Не! Невъзможно е!
– Добре. Вярвам ти. Ами алармената система?
– Включена е само на първия етаж. Горе не работи.
– Значи досущ като Грейс. “Дамата изчезва”.
– Мисля, че моментът не е подходящ за остроумни цитати от филми, Джек.
– Знам. Но това ми дойде на ум. Хайде да огледаме стаята й.
Джиа го поведе нагоре по стълбите и осъзна, че се успокоява. Джек излъчваше
компетентност. Внушаваше й, че положението е овладяно и че нищо лошо няма да се
случи в негово присъствие.
Той се разходи из стаята на Нели привидно безразличен, но Джиа забеляза, че