очите му се стрелкат насам-натам. Не докосна нищо с пръсти, за да не оставя
отпечатъци. Всичко това свидетелстваше за начина му на мислене и за
взаимоотношенията му с властите.
Джек открехна вратата на балкона и в стаята нахлу топъл влажен въздух.
– Ченгетата ли я отключиха?
Тя поклати глава.
– Не. Дори не беше залостена, а само притворена.
Джек излезе на балкона и погледна надолу.
– Също като Грейс. Претърсиха ли двора?
– Излязоха с фенерчета, но казаха, че няма следи от стълба или нещо друго.
– Не виждам никаква логика. И най-странното е, че ти щеше да разбереш за
изчезването й едва на сутринта, ако не е бил кошмарът на Вики. Сигурна ли си, че е
било кошмар? Възможно ли е да е чула нещо, което да я е събудило и уплашило?
– Беше кошмар. Тя мислеше, че Торбалан открадва мис Джелирол - отговори Джиа
и потрепери, като си спомни за писъците на детето. - Дори й се сторило, че го видяла в
задния двор.
Джек се вцепени.
– Наистина ли е видяла някого?
– Торбалан. Куклата й.
– Разкажи ми подробно всичко.
– Вече обясних на ченгетата.
– Направи го още веднъж. Заради мен. Моля те. Може да се окаже важно.
Тя му разказа как се е събудила от писъците на Вики, как е погледнала долу, но не
е видяла нищо и как е отишла в стаята на Нели...
– Единственото, за което не споменах пред полицията, беше миризмата в стаята й.
– Парфюм? Одеколон за бръснене?
– Не. На нещо гадно. На гнило.
Джек стисна челюсти.
– Като от мъртво животно ли?
– Да. Точно така. Откъде знаеш?
– Предположих.
Изведнъж Джек стана напрегнат. Влезе в банята на Нели и провери всички
шишенца, но явно не намери онова, което търсеше.
– Долови ли миризмата на друго място в къщата?
– Не. Защо е толкова важна?
Той се обърна към нея.
– Не съм сигурен, но нали си спомняш какво ти казах сутринта?
– Да не пием нищо непознато, като разхлабителното на Грейс.
– Да. Нели донасяла ли е нещо подобно в къщата?
Джиа се замисли.
– Не... Единственото, което получихме наскоро, беше кутия бонбони от бившия ми
съпруг.
– За теб ли?
– Ами! За Нели. Те са й любимите. Изглежда са много популярни. На приема Нели
спомена за тях на твоя приятел индуса. И после той се обади да попита откъде може да
си поръча същите.
– Кузум? - учуди се Джек.
– Изглеждаш изненадан.
– Не ми прилича на почитател на шоколада. По-скоро я кара на ориз и вода.
Джиа разбра какво искаше да каже Джек. Аскетизмът на мистър Бахти беше
изписан на лицето му.
Тръгнаха по коридора и той попита:
– Как изглежда Торбалан?
– Лилав и тънък като камшик. Ще ти го донеса да го видиш.
Тя заведе Джек на третия етаж, влезе на пръсти в спалнята и взе куклата.
–мамо?
Джиа се стресна.
– Да, миличка.
– Чух, че говориш с някого. Джек ли е тук?
Джиа се поколеба, преди да отговори, но нямаше как да не й каже.
– Да, но ти лежи в леглото и...
Вики скочи и хукна към коридора.
– Джек! Джек! Джек!
Той я вдигна и тя обви ръце около врата му.
– Здрасти, Викс.
– О, Джек, толкова се радвам, че дойде! Много ме беше страх.
– И аз така чух. Майка ти ми каза, че си сънувала кошмар.
Докато детето му разказваше за случилото се, Джиа за пореден път се зачуди на
разбирателството между дъщеря й и Джек. Бяха като стари приятели. В такива моменти
много й се искаше Джек да беше по-различен. Вики се нуждаеше от баща, а не и от
човек, чиято професия изискваше използването на пистолети и ножове.
Джек взе куклата. Торбалан беше направен от пластмаса - слаб, и мускулест, с
дълги крайници, целият лилав, с изключение на лицето, и с черна шапка.
– Прилича на плашило. Този ли видя през нощта на двора? - обърна се той към
Вики.
– Да. Само че беше без шапка. Видях само очите му. Бяха жълти.
Джек се стресна и едва не изпусна детето. Джиа протегна инстинктивно ръка, за да
хване дъщеря си.
– Какво има, Джек?
– Нищо - успя да се усмихне леко той. - Ръката ме боли от тениса. Вече ми мина. Да
не си видяла някоя котка, Вики? Очите на Торбалан не са жълти.
– Но тази нощ му бяха жълти. И на другия също.
Джиа наблюдаваше изражението на Джек. Би се заклела, че му призля. Това я
разтревожи, защото никога не го беше виждала такъв.
– Другият ли? - попита той.
– Да. Торбалан си беше довел помощник.
Джек се умълча и занесе Вики в спалнята.
– Време е за сън, Викс. Ще се видим утре.
Момиченцето възрази с половин уста, но легна и Джия я зави. Върна се в