коридора, но Джек не беше там. Намери го долу, в облицованата с орехово дърво
библиотека. Човъркаше алармената система с мъничка отвертка.
– Какво правиш?
– Включвам горните етажи. Трябваше да го сторя още след изчезването на Грейс.
Готово...
Джиа усещаше, че той крие нещо от нея и това й се стори несправедливо.
– Какво знаеш?
– Нищо.
Той продължи да изучава алармената система, сетне добави:
– Не виждам никаква логика.
Желанието й беше да чуе нещо друго и някой да даде смислено обяснение за
случилото се през последната седмица. Нещо в думите на Вики бе разтревожило Джек и
Джиа искаше да разбере какво е то.
– Може аз да открия някаква логика - предположи тя.
– Съмнявам се.
Джиа се ядоса.
– Сама ще преценя! Вики и аз сме тук от една седмица и вероятно ще се наложи да
останем още, ако Нели не се появи. Ако знаеш какво става, настоявам да ми кажеш!
Джек я погледна за пръв път, откакто бе влязла в стаята.
– Добре. Предишните две нощи и в моя апартамент се разнесе някаква противна
миризма. А снощи от прозореца ме гледаха два чифта жълти очи.
– Джек, ти живееш на третия етаж.
–там имаше нещо.
Стомахът й се сви. Тя седна на канапето и потрепери.
– Господи! Побиха ме тръпки!
– Сигурно са били котки.
Джиа го погледна и разбра, че и той не вярва на думите си. Загърна се в халата.
Искаше й се да не го беше питала какво мисли и той да не й беше отговарял.
– Добре. Котки са били.
Джек се протегна и се прозя.
– Късно е и съм уморен. Имаш ли нещо против, ако прекарам остатъка от нощта
тук?
Тя прикри внезапния си прилив на облекчение.
– Не.
– Хубаво.
Той се изтегна на канапето.
– Ще седя тук. Ти се качи при Вики.
Джек запали нощната лампата и взе едно списание от купчината до кутията
бонбони “Черна магия”. Джиа усети, че на гърлото й заседна буца, като си спомни за
детинската радост на Нели, когато получи бонбоните.
– Искаш ли одеяло?
– Не. Така съм добре. Само ще почета малко. Лека нощ.
Джиа стана и тръгна към вратата.
– Лека нощ.
Угаси голямата лампа и излезе. Сгуши се до Вики и се опита да заспи. Но макар да
знаеше, че Джек е долу, сънят не дойде.
Джек... Той беше дошъл, когато имаше нужда от него и сам се справи с онова,
което полицията не можа да направи. Чувстваше се в безопасност в негово присъствие.
Без него щеше да трепери от страх до сутринта. Желанието й да бъде с него нарастваше.
Бореше се с него, но губеше битката. Вики дишаше бавно и равномерно.
Джиа се измъкна от леглото, взе едно тънко одеяло и слезе долу. Поколеба се пред
вратата на библиотеката. Ами, ако й откаже? Напоследък се беше държала толкова
студено с него... Ами, ако той...
Имаше само един начин да разбере.
Тя влезе и видя, че Джек я гледа. Явно я бе чул да слиза по стълбите.
– Сигурен ли си, че не искаш одеяло? - попита тя.
Изражението му беше сериозно.
– Бих искал някой да го сподели с мен.
С пресъхнала уста Джиа се приближи до канапето и легна до Джек, като метна
одеялото отгоре. И двамата мълчаха. Нямаше какво да си кажат. Тя лежеше до него и
едва сдържаше страстта си.
След известно време, което й се стори цяла вечност, той вдигна брадичката й и я
целуна. Това явно му струваше толкова смелост, колкото и на нея да слезе при него.
Джиа отвърна на целувката, освобождавайки насъбралото се в нея желание. Махна
дрехите му, а той съблече нощницата й. Вече нямаше нищо помежду им. Вкопчи се в
Джек, сякаш се страхуваше някой да не й го отнеме.
Господ да й е на помощ, но Джек беше единственият мъж, когото желаеше.
14.
Джек лежеше на канапето и безуспешно се опитваше да заспи. Джиа го бе
изумила. Любиха се два пъти - първия път трескаво, а втория - по-спокойно - и сега беше
сам. Отдавна не се беше чувствал толкова щастлив. Въпреки опита, изобретателността и
неутолимата си страст, Колабати не бе успяла да го накара да се почувства така. С Джиа
беше различно. Двамата бяха родени един за друг. И тази нощ доказа това. Сигурно
имаше начин да се сдобрят и отново да бъдат заедно.
След като дълго се притиска до него, Джиа се качи горе, защото не искаше
сутринта Вики да ги намери един до друг. Беше сърдечна, любяща и страстна - съвсем
различна от изминалите два месеца. Това го озадачи, но му беше приятно. Явно беше
направил нещо правилно. Каквото и да беше, искаше му тя да продължи да се държи