така.
Но не само промяната у Джиа не му позволяваше да наспи. Събитията от нощта
породиха у него безброй теории, предположения, догадки и страхове.
Описанието на жълтите очи, които Вики беше видяла, го потресе. Беше почти
убеден, че очите пред прозореца на апартамента му бяха някаква зрителна измама, но
след като Джиа спомена и за противната миризма, двете явления не можеха да бъдат
обикновено съвпадение.
Между тях и изчезването на Нели имаше връзка. Ала Джек нямаше представа
каква е тя. Пак претърси къщата, за да провери дали няма още от билковата течност на
Грейс, но не намери нищо и се разочарова.
Протегна лениво ръка и взе един шоколадов бонбон. Не беше гладен, но му се
прияде нещо сладко. Лошото беше, че не знаеше какъв е пълнежът. Обикновено
забиваше палец, за да провери, но в къщата на Нели това му се стори неприлично.
Поколеба се, преди да сложи бонбона в устата си, после се отказа и го върна в кутията.
Ако беше намерил същата течност и сред шишенцата па Нели, към ребуса щеше да
се прибави още един фрагмент. Едва ли щеше да се доближи до цялостната картина, но
поне щеше да има по-солидна основа за работа. Джек се наведе и премести малкия
пистолет под възглавницата на канапето. Затвори очи и се замисли за жълтите очи.
И тогава се сети за онова, което му бе убягнало предишната нощ - защо очите му
се струваха познати. Те приличаха на двата жълти топаза с черни центрове от
огърлиците на Кузум, Колабати и баба им!
Трябваше да се сети по-рано! Въодушеви се. Не знаеше какво означава приликата,
но бе установил връзка между семейство Бахти и жълтите очи, а вероятно и с
изчезването на Грейс и Нели. Можеше да се окаже чисто съвпадение, но поне
разполагаше с улика.
Джек знаеше какво да направи сутринта.
ОСМА ГЛАВА
Манхатън
понеделник, 6 август
1.
Джиа гледаше как Джек и Вики играят. Детето се беше събудило на зазоряване и
много се зарадва, когато намери заспалия в библиотеката Джек.
Щом седнаха около масата, Вики започна да скандира:
– Искаме Луната! Искаме Луната!
Джек изпълни желанието й. Взе червилото на Джиа и нарисува на лявата си ръка
грубовато засмяно лице. Започна да пищи с тънък гласец и да се мъчи да напъха
закуската в устата на Луната. Вики се смееше толкова силно, че едва си поемаше дъх.
Джиа се зарадва на веселото й настроение и също се разсмя.
Откога не се бяха смели така?
– Стига толкова - рече Джек. - Луната трябва да си почине, а аз - да се нахраня.
После отиде до мивката да измие ръката си.
– Нали е много смешен, мамо? - попита с блеснали очи детето. - Най-смешният на
света!
Докато Джиа отговаряше, Джек се обърна и в пълен синхрон с нея каза:
– Страхотен е!
Джиа го замери с кърпата за хранене.
– Седни и яж!
Тя гледаше как Джек довършва яйцата, които бе изпържила за него. Тримата бяха
щастливи, въпреки кошмара на Вики и изчезването на Нели. Още не бяха казали за това
на детето. Снощи беше толкова хубаво. Джиа не знаеше какво й стана, но се радваше,
че се е поддала на импулса си. Нямаше представа какво означава това - ново начало или
нищо. Де да можеше винаги да се чувства така... Само че...
– Джек - бавно попита тя, без да е намислила точно как да се изрази, - ... мислиш
ли да смениш работата си?
– Непрекъснато. Ще го направя.
В очите й светна искрица надежда.
– Кога?
– Не знам - отговори той и сви рамене. - Съзнавам, че не мога да се занимавам с
това цял живот, но...
– Какво?
– Ами, такава ми е професията. Върша я добре. Ето защо, искам да продължа.
– Харесва ти, така ли?
– Да.
Искрицата надежда угасна и предишното възмущение се завърна с леден повей.
Джиа стана и започна да разтребва масата. Защо ли си правеше труда? Този човек беше
безнадежден случай.
Закуската завърши напрегнато.
– Мисля, че трябва да се махнете оттук и да се върнете в апартамента си - рече
Джек, когато двамата с Джиа останаха сами в коридора.
– Не мога. Ами Нели? Не искам да се върне и да завари къщата пуста.
– Юнис ще бъде тук.
– Знам ли. Щом Грейс и Нели ги няма, тя всъщност остава без работа. Може би
няма да иска да стои тук сама. Не я обвинявам.
Джек се почеса по главата.
– Предполагам, че имаш право. Но никак не ми се иска да сте сами тук.
– Ние можем да се грижим за себе си - отказа да приеме загрижеността му тя. - Ти
само си свърши работата.