Той стисна устни.
– Чудесно. А снощи какво беше - случайна прищявка?
– Може би. Би могло да означава нещо, но нито ти, нито аз сме се променили. Ти
си същият Джек, когото оставих, а аз още не мога да приема онова, с което се
занимаваш. А човек е такъв, каквато е професията му.
Джек излезе и тя остана сама. Къщата изведнъж й се стори огромна и зловеща.
Надяваше се, че Юнис ще дойде скоро.
2.
Един ден от живота на Кузум Бахти...
Джек потисна обидата при раздялата с Джиа и се зае със задачата да разбере как
Кузум прекарва дните си.
Прибра се в апартамента си и набра номера му. Обади се Колабати и от краткия
им разговор Джек научи, че може да намери Кузум или в консулството, или в сградата
на Обединените нации. Успя да изкопчи и адреса на жилището му. Може би щеше да му
потрябва. Позвъни на индийското консулство и узна, че мистър Бахти ще бъде в
Обединените нации през целия ден.
Нареди се на опашката от туристи пред сградата и зачака да започне обиколката.
Не знаеше нищо за Обединените нации. Повечето хора, които познаваше в Манхатън,
не бяха идвали тук.
Беше си сложил черни очила, закопчана догоре тъмносиня риза, светлосини
бермуди, три четвърти черни чорапи и сандали. На врата му висеше фотоапарат “Кодак”
и бинокъл. Реши, че ще бъде най-добре да прилича на турист.
Подобната на гробница сграда беше недостъпна за обикновените хора. Имаше
желязна ограда, а пазачите на входа проверяваха картите за самоличност. Вътре имаше
и детектори за метали и Джек - макар с нежелание - бе оставил оръжието си вкъщи.
Обиколката започна. Тръгнаха по коридорите и екскурзоводът им разказа накратко
за историята, постиженията и бъдещите цели на Обединените нации. Джек слушаше с
половин ухо. Спомни си забележката, която веднъж бе чул, че ако изритат дипломатите,
тази сграда ще се превърне в най-хубавия бардак на света и като такъв ще допринесе
много повече за международното разбирателство.
Турът му даде възможност да се запознае с вътрешното разположение. Имаше
помещения, където достъпът беше забранен. Джек реши, че е най-добре да седне в
заседателната зала, където обсъждаха някаква нова международна криза. Настани се и
научи, че индийците са пряко замесени в конфликта - Индия заплашвала червен Китай с
агресия.
Беше истинско мъчение да слуша дискусията. Всяка незначителна малка държава
трябваше да се изкаже и обикновено повтаряше казаното преди нея. Накрая изключи
слушалките, но продължи да наблюдава индийската делегация с бинокъла. Кузум не се
виждаше. Джек намери телефон и пак се обади в индийското консулство. Отново му
отговориха, че мистър Бахти е в сградата на Обединените нации с делегацията.
Тъкмо се накани да си тръгне, когато Кузум най-после се появи. Вървеше с
величествена и делова походка. Връчи купчина книжа на председателя на делегацията и
после се настани на един от столовете отзад.
Джек застана нащрек и се вторачи в него. Кузум се забелязваше отдалеч, защото
беше единственият с тюрбан на главата. Той размени няколко думи с дипломатите
около него, но повечето време мълчеше. Изглеждаше затворен и умислен, сякаш беше
под напрежение. Въртеше се на стола, местеше крака насам-натам, потропваше,
непрекъснато поглеждаше часовника си и играеше с пръстена си - типично държание на
човек, който мисли за нещо и иска да бъде на друго място.
Къде ли?
Джек остави Кузум в сградата и излезе на площада отпред. Видя къде са паркирани
колите на дипломатите, запомни индийския национален флаг и намери едно сенчесто
място на отсрещната страна на улицата, откъдето ясно виждаше изхода.
3.
Седя там почти цял следобед. Очите му започнаха да парят от взиране в изхода на
паркинга за дипломатите. Ако в четири и петнайсет не беше погледнал случайно към
площада пред сградата на Обединените нации, щеше да чака Кузум до вечерта.
Индиецът се появи изневиделица, като мираж в пустинята. Подмина официалните
автомобили и застана на тротоара. Спря такси и се качи.
Джек се уплаши, че ще го изпусне, изтича до улицата и махна на едно друго
свободно такси.
– Не ми е приятно да го кажа - обърна се той към шофьора, след като се метна на
задната седалка, - но трябва да проследим онова такси.
– Кое? - попита шофьорът, без да се обръща.
– Ей-там. Току-що потегли. Отзад има реклама на “Таймс”.
– Ясно.