– Често ли те молят да следиш някого?
– Почти никога.
– Но не се изненада.
– Щом плащаш, ще карам след него, докато ми свърши бензинът.
Джек се облегна назад и се вгледа в табелката с името на шофьора. Чернокожият
се казваше Арнолд Грийн.
Таксито на Кузум зави на запад по 66-та улица, после запълзя по Пето авеню. Явно
се прибираше в апартамента си. Ала сетне колата подмина ъгъла на 64-та улица и спря.
Кузум слезе и тръгна на изток. След малко влезе в един вход, над който имаше
месингова табелка с надпис “Ново! Индийска къща”.
Джек погледна адреса на индийското консулство, който беше записал сутринта.
Съвпадаше. Очакваше да види нещо като индийски храм, но сградата беше обикновена,
от бял камък и с железни решетки на прозорците. Над двойните дъбови врати се
ветрееше индийският национален флаг.
– Спри - каза той на шофьора. - ще почакаме малко.
– Колко?
– Колкото се налага.
– Това може да струва много пари.
– Няма проблем. Ще ти плащам на всеки петнайсет минути. Как ти звучи?
Арнолд протегна огромната си черна ръка.
– Какво ще кажеш за първата вноска?
Джек му даде пет долара.
– Тукашен ли си? - попита чернокожият, без да се обръща.
– Ами, така да се каже.
– Приличаш на ония от Кливланд.
– Действам под прикритие.
– Детектив ли си?
– Така да се каже.
– Скъпо ли взимаш?
– Може да се каже.
Това не беше вярно - Джек използваше собствените си пари и време, но нямаше
защо да обсъжда този въпрос.
– Ами, тогава, така да се каже, ми кажи, когато искаш да потеглим, така да се каже.
Джек се засмя и се настани удобно. Единственото му притеснение беше дали
сградата има заден изход.
В пет часа излязоха някакви хора. Кузум не беше сред тях. Мина още един час, но
той не се появи. В шест и трийсет Арнолд заспа на предната седалка и Джек се уплаши,
че Кузум се е измъкнал незабелязан. Реши да почака още половин час. Сетне или щеше
да влезе вътре, или да намери телефон и пак да се обади в консулството.
Беше почти седем, когато излязоха двама индийци в делови костюми. Джек бутна
шофьора.
– Включи двигателя. Може скоро да тръгнем.
Появиха се още двама, но Кузум го нямаше. Джек се изнерви. Беше още светло и
Кузум едва ли бе минал покрай него, макар да имаше чувството, че когато поиска,
индиецът може да бъде доста лукав и изобретателен.
Изведнъж Джек установи, че бяха паркирали на еднопосочна улица. Ако Кузум се
появеше, Джек трябваше да слезе от таксито и да отиде на Пето авеню за друго. А
шофьорът може би нямаше да бъде така сговорчив като Арнолд.
– Трябва да излезем на Пето авеню!
– Добре.
Арнолд включи на скорост и потегли бавно напред.
– Не, чакай! Ще мине много време, докато заобиколим. Ще го изпусна.
Чернокожият го изгледа съкрушително.
– Нали не ми казваш да карам в забранената посока?
– Разбира се, че не - отговори Джек и нещо в гласа на шофьора му подсказа да
продължи закачката. - Това ще бъде нарушение на правилника.
– Само исках да се уверя, че не ме караш да направя такова нещо - усмихна се
Арнолд.
Сетне включи на задна скорост и даде газ. Гумите изсвириха, ужасените пешеходци
скочиха на тротоара, а колите, идващи от - Сентрал Парк, свърнаха встрани и гневно
натиснаха клаксоните. Таксито измина трийсетте метра до ъгъла и спря в началото на
улицата, до пресечката с Пето авеню.
– Така добре ли е? - попита чернокожият.
Джек се взря през задното стъкло. Въпросният изход се виждаше ясно.
– Да. Благодаря.
– Моля.
И изведнъж Кузум се появи. Излезе от сградата и тръгна към Пето авеню. Пресече
64-та улица и се насочи към таксито на Джек. Джек се сви в ъгъла, за да не го види.
Индиецът се приближаваше. Вървеше право към колата.
– Тръгвай - каза Джек. – Той мисли, че чакаш клиент.
Таксито се отдели от тротоара точно, когато Кузум посегна към дръжката на
вратата. Джек надникна през задното стъкло. Индиецът не изглеждаше обезпокоен.
Махна с ръка и спря друго такси. Явно беше погълнат от мисли за мястото, където
отиваше.
Без да му казват, Арнолд намали и спря, за да изчака Кузум да се качи в другата
кола. Щом ги подмина, отново пое след него.
Джек се наведе напред и се вторачи в таксито на Кузум. Не смееше да мигне от
страх да не го изпусне. Апартаментът на индиеца беше наблизо, но въпреки това той не
тръгна пеша. Може би така беше по-добре. Проследиха го до 57-ма улица. После колата
на Кузум зави надясно и пое по Арт Галъри Роуд.