Движеха се в западна посока. Наближиха доковете на река Хъдсън. Джек се сепна,
когато си спомни, че там някъде бяха нападнали бабата на Кузум. Таксито спря на
пресечката на Дванайсето авеню и 56-та улица. Индиецът слезе и продължи пеша.
Джек накара на Арнолд да спре и подаде глава от прозореца. Присви очи срещу
блясъка на залязващото слънце, но успя да види, че Кузум прекоси Дванайсето авеню и
изчезна в сенките на магистралата Уест Сайд.
– Ще се върна след секунда - рече Джек.
Приближи се до ъгъла и видя, че Кузум бърза по разбития крайбрежен тротоар
към гниещия пристан, където бе хвърлил котва един ръждясал товарен кораб. Трапът
падна като по чудо. Кузум се качи на борда и се скри от погледа му. Трапът се вдигна.
Какво, по дяволите, правеше Кузум на онази плаваща таратайка? Денят беше
дълъг и отегчителен, но сега ставаше интересно.
Джек се върна при таксито и рече:
– Изглежда бяхме дотук.
Плати сметката, добавяйки двайсет долара за старанието на чернокожия.
– Благодаря. Много ми помогна.
– Този квартал е кофти през деня - каза Арнолд, като се огледа, - а вечер става
адски напечено, особено за човек, облечен като теб.
– Ще внимавам - обеща Джек, благодарен за загрижеността на един мъж, когото
познаваше едва от няколко часа, и затвори вратата. - Благодаря ти още веднъж.
Джек проследи с поглед таксито, докато то изчезна сред потока от коли, после се
огледа.
Чувстваше се уязвим в облеклото, което крещеше: “Нападни ме”. Нямаше и
оръжие. Е, знаеше как да осакати някой с помощта на химикалка, както и десетина
начина да убие с ключодържател, но не искаше да действа от такава близка дистанция,
ако се наложеше. Щеше да бъде много по-спокоен, ако семерлингът беше прикрепен за
глезена му.
Трябваше да се скрие. Реши, че е най-добре да намери убежище под магистралата.
Изтича дотам и се качи на една от подпорите. Виждаше ясно пристана и кораба. И най-
вече беше невидим за хулиганите.
Стъмни се. Уличните лампи светнаха. Корабът остана тих. На палубата не
помръдваше нищо, нито се появи светлина. Какво ли правеше Кузум?
В девет часа Джек реши, че не може да чака повече. Под прикритието на мрака
щеше да се приближи до корабчето, а може би и да се качи на борда, без да бъде
забелязан.
Скочи долу и се промъкна до пристана. От изток се надигаше луната - голяма,
кръгла и обагрена в червено. Трябваше да се качи на борда, преди луната издигне
високо в небето и да озари пристанището с яркия си блясък.
Той приклекна до огромните пилони под извисяващата се сянка на кораба и се
заслуша. Чуваше се само плискането на вълните под кея. Във въздуха се разнасяше
стипчив мирис на сол, плесен, загниващо дърво, креозот и отпадъци. Някакво движение
вляво привлече вниманието му. Един самотен пристанищен плъх припкаше по
преградата на кораба, търсейки нещо за ядене. Нищо друго не помръдваше.
Джек скочи, когато една вълна се разби в корпуса.
Беше нервен, но не знаеше защо. Промъквал се бе тайно при много по-рисковани
обстоятелства от сегашните. Но колкото повече се приближаваше до кораба, толкова по-
малко желание изпитваше да се качи на борда. Нещо го предупреждаваше да се маха
оттам. Инстинктът му нашепваше, че го грози опасност.
Джек потисна чувството за заплаха, свали фотоапарата и бинокъла от врата си и ги
сложи до пилона. Въжето, с което корабът беше завързан за кея, имаше дебелина пет
сантиметра. Щеше да израни ръцете му, но нямаше да е трудно да се покатери.
Наведе се, стисна здраво въжето и се залюля над водата. После започна да се
изкачва. Влакната бяха твърди и остри и се забиваха в дланите му. С удоволствие
долепи ръце до гладката хладна стомана на перилата и надникна над тях. Огледа
палубата. Никакви признаци на живот.
7
Прехвърли се на кораба и приклекна до брашпила .
Побиха го тръпки. Дебнеше го опасност. Но къде? Корабът изглеждаше пуст. И все
пак имаше натрапчивото чувство, че някой го наблюдава.
Отново потисна страха си и се замисли как да стигне до каютите на горната палуба.
До надстройката имаше стотина крачки.
Приготви се и хукна покрай предното товарно отделение. После спря и зачака.
Нямаше никакъв признак, че някой го е видял. Изтича до предната стена на каютите на
горната палуба.
Долепен до нея, той откри няколко стъпала, изкачи ги и стигна до мостика.
Кабината на щурвала беше заключена, но през страничния прозорец Джек видя