– Какво се е случило?
– Празно е! - изхлипа тя.
– Какво имаше вътре?
– Женски ракшаси.
Ракшаса. Джек чуваше тази дума за втори път. Първият път беше в петък вечерта,
когато противната воня нахлу в апартамента му. Не беше необходимо да му обясняват
какво се бе излюпило от яйцето. То имаше тъмносиня кожа, мършаво тяло с дълги
крайници, остри зъби, три пръста с дълги нокти и яркожълти очи.
Развълнуван от тревогата й, той коленичи срещу Колабати. Измъкна полека яйцето
и я хвана за ръцете.
– Разкажи ми всичко.
– Не мога.
– Трябва.
– Няма да повярваш...
– Вече ги видях! Само трябва да разбера някои неща. Какви са те?
– Ракшаси.
– Досетих се. Но името не ми говори нищо.
– Това са демони. Има ги в бенгалските народни приказки. Навремето хората
плашели децата с тях, за да слушат... Единствено малцина избранници през вековете са
знаели, че ракшасите не са само суеверие.
– Предполагам, че ти и Кузум сте сред избранниците?
– Ние сме единствените. Ние сме последните Пазители на ракшасите. Членовете на
нашето семейство са били натоварени с грижата за ракшасите - да ги отглеждат, да ги
контролират и да ги използват съобразно законите в миналото. И до средата на
миналия век ние изпълнявахме това задължение неотклонно.
Тя млъкна. Изглеждаше потънала в размисъл.
– И какво е станало после? - нетърпеливо попита Джек.
– Британски войници нападнали храма на Кали, където нашите прадеди почитали
богинята. Избили всички, които видели, обрали, каквото могли, излели горяща газ в
пещерата на ракшасите и подпалили храма. Оцеляло само едно от децата на жреца и
жрицата. А в обгорялата пещера било намерено едно - единствено непокътнато яйце.
Женско. Без мъжко яйце, това означавало краят на ракшасите. И те изчезнали.
Джек докосна черупката. Ето откъде идваха всички ужасии. Трудно му беше да
повярва.
– Но аз ги видях с очите си, Колабати! Те не са изчезнали. На кораба има
петдесетина от тях.
– Кузум трябва да е намерил мъжко яйце. Излюпили са се заедно и са създали
гнездо.
Колабати го озадачи. Не искаше да мисли, че го прави на глупак.
– Все още не ми е ясно какви са ракшасите и какво правят.
– Те са демони...
– Дрън-дрън! Демоните са измишльотина! В онези същества нямаше нищо
свръхестествено. Те бяха от плът и кръв.
– Не си виждал такава плът, Джек. А кръвта им е почти черна.
– Черна, червена - все кръв.
– Не, Джек! - извика тя, стана и го хвана за раменете. - Не ги подценявай! Да не си
посмял! Те изглеждат слабоумни, но всъщност са много хитри. И е почти невъзможно да
бъдат унищожени.
– Тогава британците са си свършили добре работата.
Лицето й се изкриви от гняв.
– Провървяло им е! По една случайност са използвали единственото, което убива
ракшасите - огъня! Желязото отнема силите им, а огънят ги унищожава.
– Огън и желязо...
Джек разбра защо Кузум стоеше между двата фенера и защо държеше чудовищата
в кораб със стоманен корпус.
– Но откъде са се появили?
– Винаги са съществували.
Джек стана и я накара да се изправи.
– Не мога да повярвам. Те са устроени като хора, макар че не виждам как бихме
могли да имаме едни и същи прародители. Твърде са... различни - добави той и си
спомни за инстинктивната неприязън, която почувства, докато ги наблюдаваше.
– Според легендите, преди ведическите богове имало други, Древни богове, които
мразели хората и искали да обсебят нашето място на земята. За да направят това, те
създали богохулни пародии на човеци, въплъщаващи злото в хората, и ги нарекли
ракшаси. Това сме ние - лишени от обичта, почтеността и всички останали добродетели,
на които сме способни. Ракшасите са олицетворение на омразата, похотливостта,
алчността и насилието. Древните богове ги направили много по-силни от хората и им
насадили неутолим глад за човешка плът. Замисълът бил ракшасите да заемат мястото
на хората на планетата.
– Наистина ли вярваш в това?
Джек се смая, че Колабати говори като дете, което вярва в приказки.
Тя сви рамене.
– Ами, засега това е най-приемливото обяснение. Както и да е, хората се оказали
по-умни от ракшасите и се научили да ги контролират. Накрая всички ракшаси били
прогонени в Царството на Смъртта.
– Не всички.
– Така е. Моите прадеди затворили последното гнездо в няколко пещери в северен
Бенгал и отгоре построили храма си. Научили се да пречупват волята на ракшасите и