предавали тези знания от поколение на поколение. Когато родителите ни починаха,
баба даде яйцето и огърлиците на Кузум и мен.
– Знаех, че огърлиците играят някаква роля.
– Какво знаеш за тях? - рязко попита Колабати.
– Двата камъка в средата много приличат на очите на ракшасите. Вероятно
огърлицата е нещо като отличителен знак.
– Тя е много повече от това - по-спокойно продължи Колабати. - Тъй като не мога
да измисля по-подходяща дума, ще кажа, че огърлицата е вълшебна.
Джек се върна в хола и тихо се изсмя.
– Мислиш ли, че това е смешно?
– Не.
Той седна на един стол и пак се засмя. Смехът му го обезпокои - изглежда не
можеше да се владее.
– Само те слушам и приемам всяка дума за истина. И най-смешното е, че ти
вярвам. Това е най-абсурдната, фантастична и невероятна история, която съм чувал, и
въпреки това ти вярвам.
– Би трябвало. Това е истината.
– Дори и онова, че огърлицата е вълшебна?
Тя отвори уста да му обясни, но Джек вдигна ръка и продължи:
– Няма значение. Вече научих предостатъчно.
– Всичко е истина!
– Въпросът, който ме интересува много повече, е какво е твоето участие във всичко
това. Не може да не си знаела.
Колабати седна срещу него.
– В петък през нощта разбрах, че пред прозореца ти имаше ракшаса. Както и в
събота.
Джек вече се беше досетил за това, но имаше и други въпроси.
– Но защо беше дошъл при мен?
– Защото ти пи от еликсира, направен от тревата дурба, който привлича ракшасите
към набелязаната жертва.
Шишенцето на Грейс! Сигурно я бе отмъкнал ракшаса в нощта срещу вторник. А
Нели - снощи. Джек си спомни за късовете човешка плът и едва преглътна погнусата си.
Нели беше мъртва, но той - жив.
– Тогава защо не ме изядоха?
– Моята огърлица те защити.
– Пак ли огърлицата? Добре, разкажи ми за нея.
Колабати сложи ръка върху двата жълти камъка на накита си.
– Тя е предавана от поколение на поколение в продължение на много векове.
Тайната за изработката й е забравена отдавна. Огърлицата има... сили. Направена е от
желязо, което има власт над ракшасите. Онзи, който е носи, е невидим за тях.
– Колабати... - прекъсна я Джек.
Това вече беше прекалено.
– Истина е! Жив си, само защото аз те закрих с тялото си, когато ракшасите
дойдоха за теб! Аз те направих невидим за тях. Те помислиха, че апартаментът ти е пуст.
Ако не беше така, и ти щеше да си мъртъв като другите!
– Но защо са били убити?
– За да хранят гнездото. Ракшасите трябва редовно да ядат човешко месо. В голям
град като Ню Йорк сигурно не е било трудно да бъдат изхранени петдесетина от тях. Тук
има много пияници, бездомни и бегълци - хора, които не липсват на никого и
изчезването им едва би било забелязано.
Това обясняваше многобройните статии във вестниците за безследно изчезналите
бездомници. Джек скочи.
– Не говоря за тях! Става дума за две богати възрастни дами, които са станали
жертва на онези същества!
– Сигурно грешиш.
– Не.
– Нещо друго им се е случило. Последното, което Кузум би желал, е да го
заподозрат в отвличане на хора. Вероятно онези жени са пили от еликсира поради
някаква грешка.
– Възможно е.
Джек съвсем не беше доволен от това обяснение, но все пак имаше такава
вероятност. Той започна да се разхожда из стаята.
– Кои са били?
– Две сестри, Нели Пейтън снощи и Грейс Вестфален - миналата седмица.
Стори му се, че Колабати рязко затаи дъх, но когато се обърна, лицето й беше
спокойно.
– Разбирам - каза тя.
– Той трябва да бъде спрян.
– Знам, но не можеш да се обадиш на полицията.
Тази мисъл не бе и минавала през главата му. Не искаше да има взимане - даване
с ченгетата, но не каза това на Колабати. Искаше да разбере какви са нейните причини
да отбягва полицията. Брат си ли прикриваше?
– Защо не? Ще ги накараме да нападнат кораба, да арестуват Кузум и да унищожат
ракшасите.
– Защото няма да излезе нищо. Не могат да арестуват Кузум заради
дипломатическия му имунитет. Ще нападнат ракшасите, без да знаят какво имат пред
себе си. Ще загинат много хора. Ракшасите ще тръгнат из града и ще изяждат всеки,
който им попадне, а Кузум ще се измъкне.
Тя имаше право. Явно бе мислила по въпроса. Вероятно дори бе смятала сама да
предаде брат си на полицията. Горкото момиче. Това беше ужасна отговорност.
Трябваше да й помогне.
– Остави го на мен.
Колабати се изправи и застана пред Джек. Прегърна го през кръста и сложи глава