на гърдите му.
– Не. Аз ще говоря с него. Той ще ме послуша. Аз мога да го спра.
Много се съмнявам, помисли си Джек. Кузум беше откачен и не би се спрял пред
още едно убийство.
– Мислиш ли? - все пак той.
– Ние се разбираме. Преживели сме много. Сега, след като със сигурност знам, че
има гнездо на ракшаси, той ще ме послуша. Ще трябва да ги унищожи.
– Ще чакам тук с теб.
Тя се дръпна и се вторачи в него с ужасени очи.
– Не! Кузум не бива да те вижда тук. Ще се ядоса и няма да се вслуша в думите ми.
– Аз няма да...
– Сериозно говоря, Джек. Нямам представа какво ще направи, ако те завари тук с
мен и разбере, че си видял ракшасите. Той не трябва да узнава това. Тръгвай си и ме
остави да говоря сама с него.
Това не му хареса. Инстинктът му подсказваше да не излиза оттам, но думите й
звучаха разумно. Ако Колабати успееше да убеди брат си да унищожи гнездото на
ракшасите, най-деликатната част от проблема щеше да бъде решена. Ако не успееше - а
той се съмняваше, че ще стане така, Колабати поне щеше да го извади от равновесие,
докато Джек намереше начин да пристъпи към действие. Нели Пейтън беше смела жена
и човекът, който я бе убил, нямаше да се измъкне безнаказано.
– Добре - съгласи се той, - но внимавай. Не знаеш какъв би могъл да бъде
отговорът му.
Тя се усмихна и го погали.
– Тревожиш се за мен. Необходимо ми беше да го знам. Но не се притеснявай.
Кузум няма да се настрои срещу мен. Твърде сме близки.
Докато излизаше от апартамента, Джек се зачуди дали бе постъпил правилно. В
състояние ли беше Колабати да се справи с брат си? Можеше ли изобщо някой да го
контролира?
Излезе на улицата. Паркът беше тъмен и тих. Джек знаеше, че след тази нощ
чувствата му към мрака няма да са същите. И все пак файтоните возеха влюбени двойки,
таксита, коли и камиони фучаха по улиците, минаваха гуляйджии и служители, работили
до късно, както и самотни хора - без никой от тях да съзнава, че на един кораб в
пристанището на Уест Сайд група чудовища поглъщат човешко месо.
Ужасите, на които Джек бе станал свидетел, вече придобиваха нереални
измерения. Наистина ли ги беше видял?
Разбира се. Но сега те му се струваха недействителни. Може би това беше хубаво.
Вероятно привидната фантастичност щеше да му помогне да заспи, а после да намери
начин да се справи с Кузум и с чудовищата.
Взе такси и каза на шофьора да не минава през парка, а да го заобиколи.
6.
Колабати наблюдаваше през шпионката, докато Джек се качи в асансьора и
вратата се затвори след него.
Твърде много ли му беше разказала? Всъщност не си спомняше какво изтърси след
шока, който изживя, когато видя дупката в яйцето на ракшаси. Вероятно не беше
разкрила много. Толкова отдавна криеше тайни от хората, че това се бе превърнало в
неотменна част от природата й. Но въпреки това искаше да бъде сигурна.
Тя се съвзе и остави за по-късно тази грижа. Стореното-сторено. Тази нощ Кузум
щеше да се върне. След онова, което й бе казал Джек, тя беше убедена в това.
Вече всичко й беше ясно. Името. Вестфален. То обясняваше всичко. Само не
знаеше откъде Кузум бе намерил мъжкото яйце. И какво възнамеряваше да прави по-
нататък.
Вестфален... Мислеше, че брат й бе забравил това име. Но Кузум не забравяше
нищо - нито услуга, а още по-малко обида. Той никога нямаше да забрави името
Вестфален. Нито клетвата, свързана с него.
Колабати потрепери. Капитан Албърт Вестфален беше извършил ужасно
престъпление и заслужаваше същата смърт. Но не и потомците му. Не трябваше да
загиват невинни хора заради престъпление, извършено, преди да са били родени.
Но нямаше смисъл да се тревожи за тях. Трябваше да реши как да подходи към
Кузум. За да защити Джек, се налагаше да се преструва, че самата тя знае повече. Опита
се да си спомни името на изчезналата предишната нощ жена... Нели Пейтън. Трябваше
да намери начин да постави Кузум в положение на самоотбрана.
Колабати влезе в спалнята и взе празното яйце. Пусна черупката точно пред
вратата. Тя се разби на хиляди късчета.
Нервна и притеснена, тя седна на един стол и се опита да се успокои.
7.
Кузум спря за миг на прага на апартамента си. Колабати сигурно го чакаше и щеше
да го разпитва къде е бил през нощта. Беше готов с отговорите. Само трябваше да
прикрие въодушевлението, което вероятно сияеше на лицето му. Беше се отървал от