предпоследния Вестфален. Оставаше още само един и Кузум щеше да бъде освободен
от обета си. А сетне щеше да отплава за Индия.
Отключи вратата и влезе. Колабати седеше срещу него. Беше скръстила ръце и
крака, а лицето й беше безизразно. Той се усмихна и тръгна към нея, но нещо изскърца
в краката му. Наведе глава и видя счупената черупка на яйцето от ракшаси. В главата му
минаха хиляди мисли, но онази, която го жегна най-напред, беше: Колко знае Колабати?
– И така - рече той и затвори вратата. - разбрала си.
– Да, братко.
– Как...
– И аз искам да знам същото! - тросна му се тя.
Колабати говореше толкова уклончиво. Знаеше, че яйцето е било измътено. А
останалото? Кузум нямаше намерение да й казва нищо. Реши да действа по
предположението, че сестра му знае само за празното яйце.
– Не исках да ти казвам за яйцето - рече накрая той. - Толкова се срамувах. Грижех
се за него, но то се счупи...
– Кузум! - извика тя и скочи от стола със зачервено лице. - Не ме лъжи! Знам за
кораба и за жените от рода Вестфален.
Той се втрещи като поразен от мълния. Сестра му знаеше всичко!
– Как...
– Вчера те проследих.
– Проследила си ме?
Беше сигурен, че вчера й се изплъзна. Колабати сигурно блъфираше.
– Не си ли взе поука от последния път?
– Да забравим за това. Снощи те проследих до кораба ти.
– Това е невъзможно!
– Така си мислиш. Но аз чаках и наблюдавах цяла нощ. Видях, че ракшасите
излязоха и после се върнаха с плячката си. А днес научих от Джек, че Нели Пейтън, по
баща Вестфален, е изчезнала снощи.
Тя го гледаше гневно.
– Престани да ме лъжеш, Кузум. Мой ред е да попитам как е станало това.
Изумен, той влезе в хола и се отпусна на един стол. Трябваше да й разкаже всичко.
Е, почти всичко. Имаше нещо, което никога нямаше да сподели с нея - самият той едва
се осмеляваше да мисли за него. Но останалото можеше да й разкаже. Надяваше се, че
сестра му щеше да го разбере.
Кузум започна разказа си.
8.
Колабати наблюдаваше изпитателно брат си и следеше дали няма да я излъже.
Гласът му беше ясен и хладен, а изражението - спокойно, с едва забележим нюанс на
вина - като на съпруг, който изповядва някакъв несериозен флирт с чужда жена.
– Почувствах се объркан, след като ти напусна Индия. Сякаш загубих и другата си
ръка. Въпреки че последователите ми се тълпяха около мен, през повечето време бях
сам. Започнах да преосмислям живота си и всичко, което бях направил или не успях да
направя. Макар че влиянието ми растеше, аз се чувствах недостоен за доверието, което
толкова много хора имаха в мен. Какво друго бях сторил, освен че омърсих кармата си
и паднах до равнището на най-низшата каста? Признавам, че известно време тънех в
самосъжаление. Накрая реших да се върна в Баранагар, сред хълмовете. При останките
от Храма, който вече беше само гробница на нашите родители.
Той млъкна и я погледна в очите.
– Основите са още там. Вятърът бе издухал пепелищата, но камъкът беше на
мястото си, а пещерите на ракшасите - непокътнати. Сред хълмовете не живее никой.
Хората избягват да минават оттам. Останах сред развалините дни наред, опитвайки се
да се обновя. Молих се, постих, бродих из пещерите... Но нищо не се случи. Чувствах се
душевно опустошен и недостоен като преди. И после го намерих.
В очите му блесна пламъче, което постепенно се разгоря.
– Мъжко яйце! Непокътнато! Заровено в пясъка в една малка ниша в пещерите.
Отначало не знаех какво да правя с него. После ме осени прозрението - предоставяше
ми се втора възможност. Пред мен лежеше средството, с което можех да осъществя
всичко пропуснато в живота си, да пречистя кармата си и да я направя достойна за човек
от моята каста. Разбрах, че това е ориста ми - трябваше да отгледам гнездо с ракшаси и
да ги използвам, за да изпълня клетвата си.
Мъжко яйце. Кузум продължи да обяснява как е заблудил министерството на
външните работи и е успял да получи назначение в Лондон, но Колабати не го слушаше.
Спомни си как като дете бе ровила из останките на Храма и в пещерите, за да търси
мъжко яйце. Когато бяха млади, и двамата мислеха, че е техен дълг да отгледат ново
гнездо и отчаяно се нуждаеха от мъжко яйце.
– Установих се в посолството - продължаваше да разказва Кузум, - и започнах да
издирвам потомците на капитан Вестфален. Научих, че има четирима. Семейството явно
не е било многочислено, пък и неколцина са били убити в двете световни войни. За мое