дъбови дъски.
– Кузум, пусни ме да изляза! Моля те!
– Когато навлезем в открито море - отговори той и тръгна по коридора.
Налегна я чувство на обреченост. Вече не разполагаше с живота си. Беше
затворена на този кораб. Очакваха я дълги седмици на пътуване с един ненормален
човек. Трябваше да се измъкне оттук.
– Джек ще ме търси! - извика, без да разсъждава тя и мигновено съжали за думите
си, защото не искаше да го забърква в тази история.
– Защо ще те търси? - обади се Кузум.
– Защото...
Не можеше да му каже, че Джек е открил кораба и знае за ракшасите.
– Защото сме заедно всеки ден. Утре ще поиска да разбере къде съм!
– Аха.
Настъпи продължително мълчание, сетне Кузум добави:
– Ще поговоря с него.
– Не го наранявай, Кузум!
Мисълта, че Джек може да стане жертва на гнева на Кузум, беше непоносима.
Вярно, Джек можеше да се грижи за себе си, но тя беше сигурна, че никога не бе имал
работа с човек като брат й... или с ракшаси.
Стоманената врата се затвори с трясък.
– Кузум?
Никой не отговори. Беше я оставил сама на кораба.
Не, не беше сама.
Долу бяха ракшасите.
9.
Джек гледаше “Гърбавия от Нотр Дам” от 1939-та. Чарлс Лотън, който играеше
ролята на уродлив Квазимодо, току-що бе спасил Морийн О’Хара и крещеше с изтънчен
британски акцент от стените на църквата. Смешно. Но Джек обичаше този филм и го бе
гледал около сто пъти. Беше му като стар приятел. Имаше нужда от него. А тази нощ се
чувстваше много самотен.
Засега Джиа и Вики бяха в безопасност и не беше необходимо да се притеснява за
тях. Обади им се веднага, щом се прибра вкъщи. Беше късно и събуди Джиа, която беше
в лошо настроение. От Грейс и Нели нямало вест, но инак всичко било наред.
Искаше му се и той да може да заспи. Но макар да беше уморен, сънят не идваше.
Онези същества! Не можеше да ги забрави! Ами ако Кузум разбереше, че е бил на
кораба? Можеше да ги изпрати по дирите му!
Джек стана и се приближи до дъбовото писалище. Извади един магнум 357 с десет
сантиметрово дуло и го зареди с патрони, пълни със сачми, които се разпръскаха в
тялото и причиняваха вътрешни разкъсвания. Колабати бе казала, че само огънят и
желязото могат да спрат ракшасите, но вероятно чудовищата нямаше да устоят на тези
патрони. Джек зареди петте гнезда и спусна петлето на празното шесто гнездо.
Като допълнителна предпазна мярка сложи и заглушител. Не искаше да привлича
вниманието на съседите си. Пък и някои от тях можеха да бъдат ранени или убити.
Тъкмо седна пред телевизора, когато на вратата се почука. Стреснат и озадачен,
Джек изключи видеото, стисна револвера и се приближи на пръсти до вратата. Отново
се почука.
– Кой е?
– Кузум Бахти.
Кузум! Мускулите на гърлото му се стегнаха. Убиецът на Нели беше дошъл тук.
Джек запъна ударника на магнума и отключи. Кузум беше сам и съвсем спокоен. Не се
извини, макар че до зазоряване имаше само няколко часа. Джек сложи пръст на спусъка.
Един куршум в главата на Кузум би решил редица проблеми, но после трудно би
обяснил защо го е застрелял. Не насочи револвера, а го скри зад десния си крак.
– Какво мога да направя за вас?
– Искам да поговорим за сестра ми.
10.
Кузум наблюдаваше изражението на Джек. Очите на американеца се разшириха,
когато спомена за сестра си. Да, между тях явно имаше нещо. Мисълта изпълни Кузум с
болка. Колабати не беше подходяща партия за Джек, нито за който и да е чужденец от
низша каста. Тя заслужаваше принц.
Джек отстъпи и отвори по-широко вратата, като подпираше дясното си рамо на
рамката. Кузум се зачуди Джек дали не крие оръжие.
Влезе и остана поразен от невероятния безпорядък. Несъответстващи цветове и
стилове, антикварни предмети и реликви от миналото изпълваха всяка стена и ъгъл.
Това му се стори грозно и същевременно забавно. Почувства, че ако разгледа всичко в
тази стая, може би ще опознае човека, който я обитава.
– Седнете.
Кузум не забеляза движение, но въпреки това вратата беше затворена, а Джек
седеше на едно издуто кресло. Ръцете му бяха сключени зад главата. Можеше да го
ритне в гърлото, да приключи с него и да избави Колабати от изкушението. Щеше да
стане много по-бързо и лесно, отколкото да използва ракшасите. Но Джек беше нащрек.
Не трябваше да го подценява. Кузум седна на канапето срещу него.