– Но искам да ви кажа още нещо. Тази нощ пощадих живота ви.
Изумен, Джек скочи от креслото.
– Какво?
Изкуши се да спомене за ракшасите, но си спомни молбата на Колабати. Тя явно не
бе казала на брат си, че Джек е бил на кораба.
– Мисля, че се изразих съвсем ясно. Жив сте само заради услугата, която
направихте на моето семейство. Смятам, че вече не съм ви длъжник.
– Нямаме никакви задължения един към друг. Аз свърших работата, а вие ми
платихте. Квит сме.
– Моето виждане е по-различно. Но пак ви казвам, че вече съм изплатил дълга си.
И не ме следете. Някой може да пострада заради това.
– Къде е Колабати? Ако не ми кажете, ще стрелям в дясното ви коляно.
Продължавате ли да мълчите, ще стрелям и в лявото.
Джек беше готов да го стори, но Кузум не направи опит да избяга. Продължи да го
гледа спокойно.
– Можете да започвате. Страдал съм и преди.
Джек го погледна в очите и видя несломимата воля на един фанатик. Кузум бе
готов да умре, без да пророни дума.
Настъпи продължително мълчание, после индусът се усмихна леко, излезе и
затвори вратата. Джек нагласи ударника на празното гнездо и внимателно освободи
петлето на магнума. Сетне се приближи до вратата и я заключи. Ала първо я ритна.
Наистина ли Колабати се намираше в опасност или Кузум блъфираше? Джек
имаше чувството, че е надхитрен, но не можеше да рискува да остави въпроса ей-така.
Най-важното беше да разбере къде е Колабати. Утре трябваше да се опита да я
намери. Може би наистина бе заминала за Вашингтон. Искаше да бъде сигурен.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Манхатън
вторник, 7 август
1.
“Защото аз съм смъртта, унищожителят на светове”
Бхагавадгита
Ядосан и същевременно разтревожен, Джек тръшна телефонната слушалка. За
десети път се обаждаше в апартамента на Кузум, но никой не отговаряше. Свърза се с
информационната служба във Вашингтон, откъдето научи номера на Колабати Бахти.
Но и там цяла сутрин нямаше никой. Пътуването до Вашингтон траеше четири
часа. Колабати би трябвало да е пристигнала, ако наистина бе напуснала Ню Йорк. Ала
Джек не мислеше така. Тя беше твърде независима, за да се подчинява на брат си.
Измъчваха го видения, че Колабати е завързана и заключена някъде. Беше сигурен,
че е пленница на Кузум. Брат й бе прибегнал до това заради връзката й с Джек.
Чувстваше се отговорен.
Чувствата му към индийката бяха объркани. Държеше на нея, но не можеше да
каже, че я обича. Имаха почти еднакви разбирания. Тя го приемаше такъв, какъвто
беше, и дори му се възхищаваше. Всичко това наред с физическото привличане понякога
беше опияняващо. Но за любов не можеше да се говори.
Трябваше да й помогне. Защо седя цяла сутрин до телефона? Защо не се опита да я
намери?
Защото трябваше да отиде на Сътън Скуеър. Нещо го подтикваше да се отправи
натам. Не искаше да се противопоставя на инстинкта си. Научил се бе да му се
подчинява.
Облече се и пъхна семерлинга в кобура на глезена. Сложи в задния си джоб
комплект инструменти за отключване на врати и пластмасова линийка и тръгна към
вратата.
Почувства се добре. Най-после предприемаше нещо.
2.
– Кузум!
Колабати чу шум в коридора и долепи ухо до стената па каютата. Звукът дойде от
вратата, водеща към палубата. Някой я отключи. Това можеше да бъде само Кузум.
Тя започна да се моли, че е дошъл да я освободи.
Нощта й се стори безкрайна. Навсякъде цареше тишина, само от дълбините на
кораба се разнасяше шумолене. Колабати знаеше, че е в безопасност. Ракшасите бяха
заключени. Дори някой от тях да се измъкнеше от товарното отделение, огърлицата
беше на нея и щеше да я предпази. Но въпреки това не мигна. Мислеше за ужасното
безумие, което бе обзело брат й и се тревожеше за Джек. В каютата беше задушно.
Вентилацията не работеше добре и след зазоряване температурата започна да се
покачва. Сега вече беше като в сауна. Колабати ожадня. В единия ъгъл имаше мивка, но
водата, която капеше от крана, беше блудкава и миришеше на мухъл.
Изведнъж вратата се отвори и на прага застана Кузум. Носеше плоска кутия и
голяма кафява книжна торба. В очите му се четеше състрадание.
– Какво направи на Джек?
– Той ли е първата ти грижа? - попита брат й, а лицето му помръкна. - Има ли
значение, ако ти кажа, че беше готов да ме убие?