които вярват в мен и искат да дадат живота си, за да върнат Майка Индия на правия
път. Няма да заслужавам доверието им и не ще бъда достоен да им бъда водач, ако не
се явя пред тях с пречистена карма.
– Но ти говориш за твоя живот! - изкрещя Колабати. - За твоята карма!
Кузум поклати бавно и тъжно глава.
– Нашите карми са преплетени, Бати. Необратимо. И ти трябва да постъпиш по
същия начин като мен.
Той мина през останките от вратата и се обърна към сестра си.
– Трябва да присъствам на спешно заседание на Съвета по сигурността. Довечера
ще ти донеса храна.
Кузум тръгна. Колабати не си направи труда да го повика или да погледне след
него. Външната врата на палубата се затвори със силен трясък.
3.
За пръв път, откакто Джиа го познаваше, Джек изглеждаше толкова състарен.
Около очите му имаше тъмни сенки, а в погледа му витаеше страхът на преследвано
животно. Тъмнокестенявата му коса беше разрошена. Беше се избръснал небрежно.
– Не те очаквах - каза тя, когато той влезе в преддверието.
Ядосваше се, когато Джек се появяваше ей-така, без предупреждение. От друга
страна се радваше, че е при нея. Нощта беше дълга и изпълнена със страх. Джиа започна
да се чуди дали някога ще може да определи чувствата си към Джек.
Юнис затвори вратата и погледна въпросително Джиа.
– Ще поднасям обяда, мадам. Да сложа ли още едни прибори?
Гласът на прислужницата беше безучастен. Господарките й липсваха. Юнис
непрекъснато говореше за завръщането на Грейс и Нели. Но дори тя изглежда губеше
надежда.
Джиа се обърна към Джек.
– Ще останеш ли за обяд?
– Разбира се.
– Не трябва ли да търсиш Нели?
– Искам да бъда тук.
– Тук няма да я намериш.
– Мисля, че никога няма да я намеря.
Категоричният му тон потресе Джиа.
– Какво си научил?
– Само предчувствие - отговори той и извърна очи, сякаш се притесняваше, че е
реагирал импулсивно.
– Само от предчувствия ли се ръководиш?
– Подигравай ми се, колкото искаш - каза той с раздразнение, което тя виждаше за
пръв път. - Хайде.
Тя се накани да настоява за по-конкретен отговор, когато към тях се втурна Вики.
Грейс и Нели й липсваха, по Джиа я успокояваше, като й казваше, че Нели е отишла да
търси Грейс. Джек вдигна момиченцето и го завъртя, по отговаряше на въпросите й
само с уклончиво ръмжене. Джиа не го беше виждала толкова умислен. Изглеждаше
разтревожен и несигурен в себе си. Това я разстрои още повече. Джек винаги беше
самоуверен. Случило се бе нещо ужасно, а той не й казваше нищо.
Тримата отидоха в кухнята, където Юнис приготвяше обяда. Джек седна на един
стол и се вторачи мрачно в празното пространство. Вики забеляза, че той не се държи с
нея както обикновено и отиде да си играе в къщичката в задния двор. Джиа се настани
срещу него. Гледаше го и изгаряше от любопитство да разбере за какво мисли, но не
можеше да го попита в присъствието на Юнис.
Вики дотърча отново. Държеше портокал и викаше:
– Направи портокалова уста! Направи портокалова уста!
Джиа се зачуди откъде го е взела. Мислеше, че портокалите в къщата са се
свършили.
– Добре, Вики. Специално за теб.
Джиа стана да потърси нож. Когато се върна до масата, Джек тръскаше ръце,
сякаш бяха мокри.
– Какво има?
– Портокалът тече. Сигурно е много сочен.
Той разряза плода на две и изведнъж скочи. Столът му падна. Лицето му
пребледня. Взе едната половина и я доближи до носа си.
– Не! - извика той, когато Вики посегна към другата.
– Не го докосвай!
– Джек! Какво ти става?
Джиа се ядоса, че Джек се държеше с Вики по този начин. Горкото дете стоеше и го
гледаше, а долната му устна трепереше.
Но Джек сякаш беше забравил за присъствието й. Съсредоточено помириса
портокала и безмълвно го разглеждаше, а лицето му беше бяло като платно.
– О, Господи! - възкликна той, все едно щеше да припадне. - О, Боже!
После заобиколи масата. Джия дръпна Вики от пътя му и я притисна до себе си.
Джек се приближи до кошчето за боклук, хвърли портокала и завърза найлоновия чувал.
Сетне се върна при Вики и коленичи пред нея, като нежно сложи ръце на раменете й.
– Откъде взе онзи портокал, Вики?
– Ами... беше в къщичката ми.
Джек скочи и започна да крачи из кухнята, нервно прокарвайки пръсти през косата
си. Накрая явно взе решение.
– Добре. Махаме се оттук.