необходимост за оцеляване.
Довършваше втората бира, когато телефонът иззвъня.
Пак ли беше Джиа? Джек изслуша записа на телефонния секретар, после чу гласа на
баща си и вдигна слушалката.
– Здрасти, татко.
– Никога ли не изключваш онова нещо, Джек?
– Телефонния секретар ли? Току-що влязох. Какво става?
– Само исках да ти напомня за турнира по тенис в неделя.
– Ще бъда там рано в неделя сутринта.
– Добре. Ще се видим.
Каква лъжа, помисли си Джек, докато оставяше слушалката на мястото й.
Страхуваше се от срещите с баща си. Въпреки това продължаваше да приема поканите
да посещава Ню Джърси и да се наслаждава на родителското неодобрение.
Той включи телефонния секретар и облече тънък жълтокафяв панталон. Джинсите
не бяха подходящи за Сътън Скуеър.
Реши да отиде пеша. Тръгна по Колъмбъс Авеню и мина покрай Сентръл Парк Юг и
под арката от ковано желязо на входа, като за развлечение броеше арабите и гледаше
как богатите туристи влизат и излизат от луксозните хотели. Продължи на изток по 59-та
улица.
Започна да се поти. Зави му се свят при мисълта, че отново ще види Джиа.
В продължение на една година беше истинско удоволствие всяка сутрин да се
събужда с мисълта, че ще я види през деня.
В съзнанието му се появи лицето й, когато научи истината за него. То изразяваше
разочарование и нещо по-лошо - страх. Помислила бе, че той може да й причини болка
или да допусне да я наранят, и това беше най-голямата обида от всички. Обясненията
му не промениха решението й.
Сега му се предоставяше още една възможност. Нямаше намерение да я изпусне.
8.
– Той закъснява, нали, мамо?
Джиа ди Лауро бе сложила ръце на раменете на дъщеря си. Двете стояха до
прозореца в гостната и наблюдаваха улицата. Вики тръпнеше от вълнение.
– Не съвсем.
– Дано не е забравил.
– Не е. Сигурна съм.
Макар че ми се иска да е забравил.
Бяха минали два месеца, откакто напусна Джек. Вече свикваше да живее без него.
В живота й дори се появи друг мъж.
Но защо не можеше да се отърси от миналото? След развода с бившия си съпруг
Джиа искаше да прекъсне всякакви връзки със семейство Вестфален и дори възвърна
бащината си фамилия. Но лелите на Ричард не я оставиха на мира. Те обожаваха Вики и
използваха най-различни поводи да примамят Джиа и дъщеря й в къщата на Сътън
Скуеър. Лелите отидоха толкова надалеч, че поръчаха люлка с чадър и дървена къщичка
за игра, която монтираха в задния двор специално за Вики.
Ето защо, когато Нели се обади разтревожена, че във вторник сутринта Грейс е
изчезнала, Джиа веднага отиде в къщата им. И остана там.
–махни се от прозореца. Ще ти кажа, когато пристигне.
– Не, мамо! Искам да го видя!
– Добре, но щом дойде, не искам да тичаш насам-натам и да вдигаш шум. Само го
поздрави учтиво и отиди да си играеш в къщичката. Разбра ли?
– Онзи там не е ли той? - попита Вики и се надигна на пръсти.
Джиа погледна, засмя се и дръпна плитките на дъщеря си.
– Изобщо не прилича на него.
Отдалечи се от прозореца, после отново се върна и се примири да стои зад Вики и
да гледа. Джек заемаше важно място в необичайно проницателната преценка на Вики
за хората. Но, в края на краищата, той бе заблудил и самата Джиа.
Джек явно заблуждаваше всички.
9.
Ако имаше възможност да избира къде да живее, Джек би се спрял на Сътън
Скуеър и по-точно на отрязъка между 58-ма улица и Сътън Плейс, откъдето се виждаше
Ийст Ривър. Там нямаше високи сгради и офиси, а само четириетажни тухлени къщи,
боядисани в пастелни тонове. На прозорците и вратите имаше дървени капаци. Това
беше кварталът на автомобилите бентли и ролс ройс, на шофьорите с ливреи и
бавачките в бели униформи. А на две преки на север, надвиснала застрашително като
някакъв страж, се извисяваше изящната конструкция на Куийнсбъро Бридж.
Джек помнеше добре това място. Идвал бе тук и преди. Миналата година, когато
изпълняваше поръчката на британската мисия, той се запозна с лелите на Джиа. Те го
поканиха на малко семейно тържество. Джек не искаше да отиде, но Бъркс го убеди.
Онази вечер промени живота му. Срещна Джиа.
Докато пресичаше Сътън Плейс, чу детски глас.
– Джек! Джек!
Малко момиченце с развети черни плитки, протегнати ръце и без преден зъб
изскочи от къщата и хукна по тротоара. Подскачаше с безразсъдната нехайност на