Кузум насочи мислите си към Сътън Скуеър. Последната Вестфален спеше на
няколко метра от мястото, където бе паркирал. Махна огърлицата, сложи я на предната
седалка и се приближи до задните врати. Отвори ги и оттам изскочи един малък
ракшаса. Кузум размаха камшика, но не удари с него - шумът щеше да бъде много
силен.
Ракшасът беше първата рожба на Майката - най-неумолимият и най-опитният от
малките. На долната устна имаше белези от раните, получени в някоя от многобройните
битки с братята му. Беше ходил на лов с Майката в Лондон и тук, в Ню Йорк. Кузум
можеше да го пусне на свобода, да му се довери да проследи Миризмата, но тази нощ
не искаше да рискува. Не биваше да допуска грешки.
Ракшасът погледна Кузум, сетне отмести очи към реката. Кузум посочи с камшика
към къщата, където спеше малката Вестфален.
– Там! - рече на бенгалски той. - Там!
Съществото тръгна към къщата с видимо нежелание. Влезе в двора от западната
страна, вероятно възнамерявайки да изкачи тъмната стена и да измъкне детето от
леглото. Кузум се накани да отиде до предната част на микробуса и да вземе
огърлицата си, когато чу някакъв шум от къщата. Разтревожен, той изтича до
страничната уличка, като ругаеше под носа си през цялото време. Малките ракшаси бяха
толкова непохватни! Можеше да разчита единствено на Майката.
Ракшасът ровеше в боклуджийската кофа. Беше разкъсал някакъв черен найлонов
чувал и изваждаше нещо оттам. Кузум се вбеси. Не трябваше да се доверява на
малкото. То ровеше из боклука, вместо да проследява Миризмата. Кузум вдигна
камшика, готов да го удари...
Ракшасът му подаде нещо - половин портокал. Кузум го грабна от ръката му и го
поднесе към носа си. Това беше единият от двата портокала, в които бе инжектирал
еликсира. Ракшасът намери и другата половина.
Кузум ги долепи. Съвпадаха точно. Малкият ракшаса извади шепа шоколадови
бонбони.
Разярен, Кузум запрати двете половини на портокала към стената. Джек! Само той
беше способен на това! Да бъде проклет!
Изведнъж му хрумна нещо.
Не!
Неконтролируеми вибрации разтърсиха тялото му. Обзе го не гняв, че Джек го е
изпреварил, а страх - толкова силен и всепоглъщащ, че го завладя напълно.
Джек беше скрил последната Вестфален, а в същия миг Майката ракшаси
отнемаше живота му! Единственият човек, който можеше да му каже къде е детето,
умираше! Как щеше да намери момиченцето в този осем милионен град? Никога
нямаше да изпълни клетвата си! И то само заради Джек!
Дано да се прероди като чакал!
Отвори задните врати на микробуса, но ракшасът не пожела да влезе. Не
откъсваше очи от Ийст Ривър. Правеше няколко крачки към реката, после се връщаше.
– Влизай вътре! - заповяда Кузум.
Беше в лошо настроение и нямаше търпение за прищевките на ракшаса. Малкото
обикновено изгаряше от желание да му доставя удоволствие, но тази нощ се държеше
така, сякаш бе надушило Миризмата и искаше да ловува.
И тогава Кузум се сети. Беше инжектирал еликсир в два портокала. А ракшасът
намери само един. Дали детето не беше изяло другия?
По всяка вероятност. Настроението му се повиши.
Джек сигурно бе изпратил момиченцето далеч от Манхатън. Някъде отвъд реката
беше Куийнс. Нямаше значение колко хора живеят там - ако детето бе изяло дори едно
парченце от портокала, ракшасът щеше да го намери.
Може би не всичко беше загубено!
Кузум посочи към реката с камшика. Малкото прескочи предпазната стена в края
на улицата и тръгна по хлътналото площадче. Прехвърли се през железните перила и
навлезе в Ийст Ривър.
Кузум стоеше и го гледаше как плува в мрака. Отчаянието го напускаше с всяка
измината секунда. Този ракшаса беше опитен ловец и изглежда знаеше къде отива.
Може би имаше надежда да отплават тази нощ.
Кузум се обърна и се качи в микробуса. Да, вече беше взел решение. Младият
ракшаса щеше да донесе момиченцето Вестфален. Корабът трябваше да бъде готов за
отплаване. Щеше дори да го закара в нюйоркското пристанище. Кузум не се страхуваше,
че ще изгуби Майката и малкото, което току - що скочи в реката. Ракшасите имаха
непогрешим домашен инстинкт, който ги довеждаше до гнездото, независимо къде се
намираше то.
Добре, че инжектира два портокала, а не само един. Кузум си сложи огърлицата и
осъзна, че Кали има пръст в тази работа.
Отчаянието и съмненията му се стопиха в предусещането за победа. Богинята беше