на негова страна и го насочваше! Той щеше да успее!
В края на краищата, Джек Майстора нямаше да се смее последен.
16.
Джек се стресна и се събуди. След миг осъзна, че не е в леглото си, а седи на
креслото в хола. Ръката му автоматично се плъзна към магнума. Чу се изщракване,
когато запъна ударника.
Ослуша се. Нещо го беше събудило. Но какво? Оскъдната светлина от кухнята беше
достатъчна, за да види, че в хола няма никой друг.
Джек стана и провери в стаята с телевизора, после надникна в спалнята. Колабати
спеше. Всичко беше спокойно.
Някакъв шум го накара да се обърне рязко. Дойде отвън - изскърцване на дъска.
Джек се приближи до вратата и долепи ухо. Тишина. Изведнъж долови миризма - не
вонята на ракшасите, а противен сладникав мирис като на парфюм от гардении, какъвто
си слагаха възрастните дами.
С разтуптяно сърце Джек отключи вратата и мигновено зае поза за стрелба -
разкрачи крака, стисна револвера с две ръце и ги протегна напред.
Светлината в коридора беше малко по-силна. Ако някой се опиташе да влезе в
апартамента му, силуетът му щеше да се очертае на входа. Нищо не помръдваше.
Виждаха се само перилата на стълбището. Уханието на гардении проникна в стаята като
повей от избуяла парникова растителност - сладък мирис на нектар и цветя, но и с лек
нюанс на гнило.
Без да отпуска ръце, Джек застана на прага и огледа всяко ъгълче на коридора.
Нямаше никой.
Изскочи на площадката, като се завъртя във въздуха и се приземи с гръб към
перилата. Погледна надясно, носле наляво. Нищо.
Обърна се надясно, долепи гръб до стената и стрелна очи нагоре, към стълбището
за четвъртия етаж.
Сетне се обърна наляво...
Не! Някой стоеше на тъмната площадка. Джек насочи револвера и когато се
вгледа, видя една жена, облечена в дълга рокля, с дълги коси и широкопола шапка.
Беше се превила на две и изглеждаше потисната. Шапката и косите закриваха лицето й.
Пулсът му започна да се успокоява, но Джек не свали пистолета. Какво правеше
тази жена там, по дяволите? И цяло шише парфюм ли бе изляла върху себе си?
– Какво има, мадам? - попита той.
Тя смени позата си и се обърна към него. В същия миг Джек осъзна, че тя е адски
едра за жена. И тогава всичко му стана ясно. Това беше приумица на Кузум - Джек се бе
преоблякъл като възрастна жена, когато работеше за него, а сега... Не беше необходимо
да се вглежда в злобните жълти очи, за да разбере, че говори на Майката ракшаси.
– Мамка му!
С едно - единствено бързо и плавно движение, придружено от яростно съскане,
Майката ракшаси се изправи в цял ръст и се понесе към него. Дългите стърчащи зъби
блестяха, ноктите й бяха протегнати, а очите й светеха победоносно.
Езикът му залепна за небцето, но той остана на мястото си. С методично
хладнокръвие, което удиви дори самия него, Джек изстреля първата серия куршуми в
горния ляв ъгъл на гърдите й. Тялото на Майката се разтърси. Джек си представи как
оловните сачми се разпадат на безброй парченца, разпръсват се във всички посоки и
разкъсват вътрешностите й. Ала инерцията я носеше напред. Джек не беше сигурен къде
е сърцето й, затова изстреля още три серии около петното черна кръв, което се появи на
гърдите й.
Майката се вцепени и залитна. После се олюля и спря на няколко крачки от него.
Джек я наблюдаваше удивен. Самият факт, че съществото още се държеше на краката
си, беше доказателство за невероятната му жизненост. Патроните със сачми спираха
всеки. Една серия беше достатъчна, за да повали налитащ бик. А в тялото на Майката
имаше четири.
Джек спусна ударника и започна да се колебае. Искаше да сложи край на всичко
това, но обичаше да запазва по един куршум - празното оръжие беше непотребно.
Прицели се внимателно и изстреля последната серия в гърдите на Майката.
Тя разпери ръце и политна назад към колоната на стълбището и я разцепи с
тежестта си. Шапката и перуката паднаха от главата й, но тя не се строполи на земята.
Обърна се настрана и увисна на перилата. Джек я зачака да се свлече долу.
Ала Майката не падна. Пое няколко пъти дълбоко въздух, после се изправи и го
погледна в очите. Той стоеше като закован за пода и я наблюдаваше. Това беше
невъзможно! Тя трябваше да бъде мъртва! Джек видя дупките в гърдите й и черната
кръв! Вътрешностите й бяха станали на пихтия!
Майката изсъска силно и провлачено и се хвърли към него. Джек се дръпна по-
скоро от чист рефлекс, отколкото от съзнателно усилие. Накъде да бяга? Не искаше да