Ерлинг кимна признателно. Извади късмет. Изтръпваше при мисълта какъв срам би било да се изправи пред общинските съветници и да им съобщи за краха на телевизионния проект, за който толкова упорито бе лобирал. Такова публично унижение би нанесло незаличимо петно върху репутацията му.
На прага чу гласа на Мелберг:
– Запасите ми от уиски намаляха. Случайно да ти се намира някоя бутилка в излишък?
Мелберг му смигна и Ерлинг се усмихна насила. Идеше му да завре въпросната бутилка в гърлото на полицейския началник. Вместо това обаче каза:
– Разбира се, Бертил. Лесно ще оправим нещата.
Преди вратата да се затвори зад гърба му, хвърли последен поглед в кабинета и видя доволната усмивка на Мелберг.
– Колко подло от твоя страна! – упрекна я Кале, докато Тина нареждаше чаши върху сервитьорската табла.
– Ти пък си станал голям моралист! Лесно ти е да осъждаш другите, докато се къпеш в кинтите на баща си! – просъска тя и едва не събори една халба с бира.
– Някои неща човек не бива да прави дори за пари.
– „Някои неща човек не бива да прави дори за пари“ – повтори тя с фалцет и пренебрежителна гримаса. – Пфу, как ме е гнус от самовлюбени типове! И този гадняр Мехмет! Иде ми да го пречукам!
– О, я успокой топката – посъветва я Кале и се наведе към барплота. – Полицаите заплашиха да прек-ратят снимките, ако никой не проговори. На теб ти пука само за собствената ти кожа, но нямаш право да повлечеш всички ни в помията.
– Полицаите само блъфираха, не го ли разбра! Да не са луди да спират предаване, което им носи такава популярност! Тези хора живеят за малко медийно внимание.
– Не смятам, че Мехмет е виновен. Ако те бях видял да отмъкваш дневника на Барби, и аз щях да те издам.
– Не се и съмнявам, пъзльо такъв! – От ярост ръцете на Тина се разтрепериха. – Проблемът ти е, че прекарваш цялото си време около „Стюреплан“. Затова си въобразяваш, че е нормално да размахваш кредитната карта на тате, да не мислиш за нищо, да лентяйстваш и да живееш на чужд гръб. Толкова си жалък! И имаш наглостта да ми обясняваш кое е правилно и кое – грешно! Аз поне правя нещо с живота си, имаш цели, амбиции! И талант – каквото и да казва онази нещастница Барби!
– Ето къде те стягала обувката – ехидно отвърна Кале. – Барби е написала нещо за така наречената ти кариера, ти си побесняла и понеже си ужасно дребнава, си решила за отмъщение да разголиш личния ѝ живот в пресата. Добре чух за какво кудкудякахте вечерта, когато Барби умря. Ядоса ѝ се, защото тя каза онова, което си мислим всички.
– Проклетницата ме излъга. Кълнеше се, че не ме е наричала бездарна зад гърба ми. Не съм злословила, повтаряше тя, някой нарочно ме е натопил, за да ни скара. Но после прочетох какво е написала в дневника си и разбрах истината. Разправяла е разни глупости за мен на всички.
Тина бутна една чаша, тя падна на пода и се строши. Парчетата стъкло се разлетяха в радиус от няколко метра.
– МАМКА МУ! – изкрещя Тина, остави таблата на барплота, взе метлата и започна да събира парчетата. – Да му се не види!
– Я не преувеличавай – спокойно каза Кале. – От Барби не съм чул нито една лоша дума по твой адрес. Тя все те окуражаваше. Самата ти го призна по време на последната ни среща с Лаш. А доколкото си спомням, докато говореше за нея, проля доста фалшиви сълзи.
– Нали не мислиш, че съм толкова тъпа да одумвам жена, която вече не е сред живите?
Тина събра и последните парченца от счупената чаша.
– Каквото и да е написала в дневника, не можеш да я упрекнеш, защото това е самата истина: грачиш като гарга и на твое място бих започнал да си подготвям документите за работа в „Макдоналдс“.
Кале се разсмя и погледна в камерата. Тина пусна метлата на пода и се озова до него с един скок.
– Внимавай какви ги говориш, Кале – процеди тя с лице, почти долепено до неговото. – Не забравяй, че и аз бях там онази вечер и видях как ѝ се нахвърли с тежки упреци. Ядоса се, защото Барби разправяла, че майка ти се самоубила заради баща ти или нещо подобно. Барби отричаше да е разпространявала подобни клюки. На твое място бих си мълчала…
Тина взе таблата и влезе в ресторанта. Кръвта се отдръпна от лицето на Кале. Той си спомни обвиненията, тежките упреци, които хвърли в лицето на Барби. Тя остана изумена и започна през сълзи да го уверява в невинността си. Кале така и не успя да се отърси от усещането, че клетвите на Барби са съвсем искрени.