Тръгна по стълбите към горния етаж и го погледна въпросително.
– Качи се да разгледаш. Днес дори си оправих леглото и събрах дрехите за пране от пода. Няма опасност да се спънеш в мръсни боксерки.
Ана направи погнусена физиономия и избухна в смях. Напоследък лесно и често се разсмиваше. Имаше да наваксва месеци, през които дори не се бе усмихвала. В известен смисъл успяваше да се справи с тази амбициозна задача. Докато разгледа горния етаж и слезе, Дан беше приготвил сандвичи.
– Ммм, колко апетитно изглеждат! – доволно каза тя и седна.
– Досетих се, че ще е хубаво да се почерпим с нещо, но момичетата ометоха всичко от хладилника, а аз не успях да напазарувам.
– Много обичам сандвичи.
Ана отхапа голям залък от хлебчето със сирене.
– Как върви подготовката на сватбата? – попита загрижено Дан. – Доколкото разбрах, Патрик работи непрестанно, а до големия ден остават едва четири седмици!
– Да, положението е напрегнато, но съм обещала на Ерика да ѝ помагам. Ще се справим, стига майката на Патрик да не се намесва.
– Защо? – попита любопитно Дан. Ана му предаде доста живописно подробностите около последното посещение на Кристина. – Шегуваш се! – възкликна той, като едва си поемаше въздух от смях.
– Не, кълна се – точно това каза! Изобщо не преувеличавам.
– Горкичката Ерика! А аз си мислех, че майката на Пернила е властна – поклати глава той.
– Липсва ли ти? – попита Ана.
– Тъщата ли? – Дан се престори, че не я е разбрал. – Всъщност никак.
– О, я стига! Знаеш за кого питам. – Ана го изгледа изпитателно.
Дан се позамисли.
– В момента мога най-чистосърдечно да заявя, че не ми липсва. Преди тъгувах много, но не по Пернила, а по семейния уют. Сигурно разбираш какво имам предвид.
– И да, и не – Ана изведнъж се натъжи. – Ако те разбирам правилно, липсвали ти са ежедневието, спокойствието, предвидимостта. С Лукас никога не съм ги имала. Когато се чувствах най-изплашена и ужасена, мечтаех именно за това: за малко рутина и предсказуемост. За нормално ежедневие.
– Няма нужда да говорим за това – Дан сложи ръка върху нейната.
– Добре съм – увери го тя и премига, за да прогони сълзите. – През последните седмици толкова много говорих на тази тема, че започвам да изпитвам непоносимост към собствения си глас. А ти слушаш ли, слушаш, докато предъвквам преживяванията си. Навярно вече ти е омръзнало.
Тя се засмя и избърса носа си със салфетка. Дан не отдръпваше ръката си.
– Нищо подобно. Ако зависи от мен, бих слушал гласа си двайсет и четири часа в денонощието.
Замълчаха, загледани един в друг. Топлината от ръката на Дан плъзна по цялото тяло на Ана и разтопи дори онова, което не бе предполагала, че е замръзнало. Дан отвори уста да каже нещо, но телефонът на Ана зазвъня. Двамата се сепнаха, а тя бръкна в джоба си и го извади. Погледна екранчето.
– Ерика е – извини се и стана, за да се обади.
Този път Патрик реши да събере колегите в кухнята. Онова, което се канеше да им поднесе, се очертаваше трудно смилаемо. Затова чаша кафе с нещо сладко му се струваше най-добрият начин да подпомогне процеса. Всички седнаха, само той остана прав. Колегите го гледаха с напрегнато очакване. Досещаха се, че има някакво развитие по случая, но Аника не бе разпространила новината. Решителната физиономия на Патрик ги настройваше да се подготвят за голяма изненада. Покрай прозореца прелетя птица и всички погледи машинално се обърнаха натам, но после пак се насочиха към Патрик.
– Налейте си кафе и си вземете кифлички – подкани ги сериозно той.
Настъпи кратко суетене, докато каната и панерът вървяха от ръка на ръка. После всички се умълчаха.
– В понеделник по мое нареждане Аника изпрати запитване до колегите ни от страната за смъртни случаи, които показват сходства с убийствата на Расмус и Марит.
Хана вдигна ръка и Патрик кимна.
– Какво точно съдържаше запитването?
Патрик отново кимна – знак, че е разбрал въпроса.
– Списък с характеристики на убийствата. На практика описахме накратко как са починали и какви предмети са били открити близо до телата им.
Йоста и Хана не знаеха нищо по този въпрос и веднага се наведоха напред:
– Предмети?
Патрик погледна Мартин и обясни:
– Когато с Мартин преглеждахме какво има в раницата на Расмус, се натъкнахме на нещо, което видяхме и в колата на Марит. Намираше се на съседната седалка. При огледа на местопроизшествието го бяхме забелязали, разбира се, но не му обърнахме особено внимание, защото го сметнахме за една от многото джунджурии в колата. Но след като открихме същото в раницата на Расмус… – той разпери красноречиво ръце.