– За какъв точно предмет става дума? – Йоста се наведе още по-напред на стола.
– За откъсната страница от детска книга.
– От детска книга?! – скептично повтори Йоста.
Хана също изглеждаше объркана.
– Да – потвърди Патрик. – От приказката за Хензел и Гретел на братя Грим.
– Шегуваш ли се?
– Уви, не. И това не е всичко. Две от полицейските управления в страната отговориха положително на запитването ни за подобни случаи.
– Още две убийства? – Дойде ред на Мартин да прояви недоверие.
– Да, информацията постъпи тази сутрин. Още два случая – един в Лунд и един в Нюшопинг – се вписват в схемата, по която са убити Марит и Расмус.
– Значи, още две убийства? – повтори като ехо Мартин – явно умът му се затрудняваше да асимилира изложените от Патрик факти.
– Напълно ли е сигурно, че четирите случая са свързани? – попита Хана. – Струва ми се малко прекалено.
– И четирите жертви са починали по един и същи начин, а до телата им са открити страници от приказката на братя Грим. Имаме неопровержими доказателства за наличието на връзка помежду им – сухо обясни Патрик. Не очакваше някой да постави под съмнение изводите му. – Занапред ще разглеждаме случаите паралелно.
Мартин вдигна ръка.
– Другите две жертви били ли са въздържатели?
Патрик поклати бавно глава. Този въпрос го тревожеше най-много.
– Не. Мъжът от Лунд е бил алкохолик, а за жената от Нюшопинг нямаме никакви сведения по темата. Какво ще кажеш с теб да отидем да говорим на място с колегите от двата града, за да си изясним подробностите?
– Разбира се – кимна Мартин. – Кога тръгваме?
– Утре. Ако нямате други въпроси, предлагам да закрием оперативката и да се хващаме на работа. Аника извади копия от доклада ми за най-важното по случаите и на излизане можете да си вземете по един екземпляр.
Полицаите се умълчаха и изглеждаха замислени. Осъзнаваха пред какво мащабно разследване са изправени и се опитваха да приобщят понятието „сериен убиец“ към речника си. Досега в цялата история на управлението в Танумсхеде полицаите не го бяха употребявали и то бележеше крайъгълен камък, който обаче не вещаеше нищо добро.
Йоста чу, че някой застана на вратата, и се обърна.
– Утре аз и Мартин заминаваме. Ще отсъстваме два дни – съобщи Патрик.
– И?
– Докато ни няма, предлагам двамата с Хана да поработите върху наличните материали. Например да разгледате папката на Марит. Научих я наизуст и искам някой друг – с необременен ум – да я провери. Направете същото и с информацията за Расмус Улсон. Мартин започна да съставя списък на собствениците на испански хрътки в Швеция. Ще се радвам, ако го довършите. Следобед се виж с Мартин да разбереш докъде е стигнал. Какво друго… А, да. Журналистът от жълтия вестник им изпрати по факса ксерокопие от дневника на Лилемур. Ще получим и оригинала, но понеже ще пристигне по пощата, ще отнеме повече време. Ще взема един екземпляр от дневника с мен в колата и ще ви оставя по едно копие – за теб и за Хана, – за да го прочете и вие.
Йоста кимна изморено.
– Е, това е. Ще предадеш ли заръките ми на Хана?
Йоста кимна с още по-изтощен вид. Защо най-тежката работа все се пада на него? Силите му ще се изчерпят, преди голф сезонът да е започнал.
Нощем страхът от чудовищата го връхлиташе безпощадно. Ами ако се промъкнат, докато тя спи? Ами ако тя не успее да се събуди навреме? Двамата със сестра му си имаха отделни легла. Тя ги завиваше до брадичката, целуваше по челото първо него, после нея, пожелаваше им нежно „лека нощ“ и после изгасваше лампата. И заключваше вратата. В тъмното вече нищо не пречеше на злото да се развихри в съзнанието им. Но двамата измислиха как да намерят утеха. С предпазливи, крадливи стъпки той се промъкваше до леглото на сестра си и лягаше до нея под завивката. Не разговаряха. Просто лежаха един до друг и усещаха топлината от телата си. Дъхът им се смесваше: горещ издишан въздух, който изпълва дробовете им, прониква до сърцето и им вдъхва усещане за безопасност.
Понякога лежаха будни. Дълго. Съзираха страха в очите на другия, но не намираха сили да го назоват. В такива мигове той изпитваше към сестра си любов, която преизпълваше до пръсване всяка частица от тялото му. Искаше му се да погали всеки сантиметър от тялото ѝ. Виждаше му се безкрайно беззащитна, невинна, изплашена от света навън. По-изплашена и от него. В неговата душа обаче страхът се смесваше с копнежа да излезе навън. Ако не беше неудачник, застрашен от непознатото, което дебне там, щеше да може да се докосне до външния свят.