Мартин и Патрик се убедиха, че Шел изобщо не преувеличава: снимките наистина бяха потресаващи. Вниманието им обаче привлече нещо в ръката на Бьорие, което напомняше смачкан лист хартия. На една от снимките видяха листа, изгладен и в едър план. Оказа се страница от „Хензел и Гретел“. Мартин и Патрик се спогледаха, а Шел кимна:
– Стори ни се прекалено странно, за да го сметнем за случайно съвпадение. Сетих се, че и тогава ми направи впечатление, че в ръката си Бьорие държи страница от детска книжка, защото той няма деца.
– Запазихте ли листа? – Патрик притаи дъх и усети как цялото му тяло се напрегна в очакване на отговора.
С усмивка Шел посегна към найлонов джоб, който досега стоеше върху седалката на съседния стол.
– Да – благодарение на комбинация от късмет и професионализъм.
Патрик пое джоба като реликва и го огледа с благоговение. После го подаде на Мартин, който също гледаше листа с възторг.
– Как е починал Бьорие и какви наранявания са открити по тялото му? – попита Патрик, опитвайки се да разгледа по-отблизо снимките на трупа.
Около устните на мъртвеца се забелязваше леко посиняване, но понеже тялото вече бе започнало да се разлага, не можеше да се определи със сигурност на какво се дължат тъмните петна. Патрик усети как стомахът му се обърна.
– Уви, не сме описали подробно травмите. Както казах, открихме го прекалено късно, а освен това Бьорие винаги беше или насинен, или с нещо счупено, та се питам дали щяхме да започнем разследване, дори да… – гласът му притихна.
Патрик го разбра, макар комисарят да не довърши изречението си. Бьорие е бил пияница, който често попада в побоища, и никой не се е изненадал, че са го намерили мъртъв в жилището му. За разследване – да не говорим. От дистанцията на времето се виждаше, че са сбъркали, но винаги е лесно да размахваш поучително показалец след свършен факт.
– В организма му е открито голямо количество алкохол, нали?
Шел кимна и мустаците му пак подскочиха.
– Точно така. Но дори този факт… Наистина съдебно-химичната експертиза показа висока концентрация на етанол в кръвта на Бьорие. Патологът заключи, че леталният изход се дължи на интоксикация в резултат от рязко понижения толеранс на организма към алкохола вследствие от дългогодишна злоупотреба със спиртни напитки.
– Бьорие има ли роднини, с които бихме могли да поговорим?
– Не, няма никого. Ние, полицаите, и приятелите му по чашка бяхме единствените, които поддържахме контакти с него. Да не забравяме и побратимите му от дранголника.
– За какво е лежал?
– О, за каквото ви хрумне: побой, заплахи, шофиране в нетрезво състояние, причиняване на смърт по непредпазливост, влизане с взлом... В най-горната папка ще откриете списък с присъдите и годините, когато ги е излежавал.
– Може ли да взема папката? – попита Патрик и вдигна палци.
– Да, точно това беше и моята идея. Непременно се обадете, ако ви потрябва още информация. Ще се постарая да поразпитаме наоколо. Може да изскочи още нещо.
– Ще ви бъдем много признателни – Патрик стана, след него и Мартин.
На излизане от управлението отново им се наложи да подтичват след пъргавия комисар. Краката му се движеха със скоростта на барабанни палки.
– Днес ли си тръгвате от Лунд? – попита Шел на вратата.
– Не, отседнахме в хотел, за да прегледаме на спокойствие материалите по случая „Бьорие“. Утре поемаме към следващата дестинация.
– Нюшопинг, нали? – Изведнъж Шел стана много сериозен. – Убийците рядко действат в толкова широк периметър.
– Така е – потвърди Патрик. – Действително е така.
– Кое предпочиташ: кучетата или папката на Марит? – попита Йоста.
Не можеше да скрие с какво нежелание пристъпва към тежките задачи, с които ги натовари Патрик. Хана също не излъчваше бодрост. Навярно извънредният работен ден бе осуетил плановете ѝ за уютна съботна вечер със съпруга ѝ. Същевременно Йоста осъзнаваше, макар и неохотно, че ръководството има основателна причина да ги повика в почивния им ден. Не всеки ден се случва да разследват пет убийства.
С Хана седяха до кухненската маса, за да се заемат с възложените им от Патрик задачи, но нито тя, нито Йоста изпитваха ентусиазъм. Той я гледаше, докато тя наливаше кафе до плота. Когато започна работа в управлението, Хана изглеждаше слаба, но сега можеше да се нарече направо кльощава. Йоста се чудеше как ли живее. През последните дни по лицето ѝ се появи напрегнато и почти страдалческо изражение. Йоста предполагаше, че с мъжа ѝ не могат да си родят дете. Все пак Хана беше четирийсетгодишна, а още не бе станала майка. С радост би я изслушал, ако тя поиска да си излее душата пред него, но нещо му подсказваше, че Хана няма желание да споделя лични проблеми. Тя отмахна кичур от лицето си и изведнъж пред Йоста сякаш лъсна цялата ѝ уязвимост и неувереност. Хана Крюсе определено съчетаваше в себе си много противоречия. Отвън изглеждаше силна, наперена и смела, но в някой случаен жест изведнъж прозираше колко е… съкрушена. По-точно определение не му хрумваше. Тя се обърна към него и той изведнъж се разколеба. Дали не прекалява с опитите да разгадае същността ѝ? Непроницаемото ѝ лице излъчваше сила и нито следа от слабост.