– Аз ще поема папката на Марит – каза тя. – За теб ще останат кучетата. Съгласен ли си? – Тя го погледна над ръба на чашата си.
– Разбира се. Нали ти казах ти да избереш – отвърна той малко по-сърдито, отколкото възнамеряваше.
Хана се усмихна и лицето ѝ омекна. Йоста изпитваше все по-силно съмнение във верността на предположенията си.
– Лоша работа, че се налага и да работим, нали, Йоста?
Тя му смигна закачливо и той не успя да сдържи усмивката си. Реши да не гадае какъв е личният ѝ живот, а да се радва на компанията ѝ. Хана му беше много симпатична.
– Заемам се с кучетата – обяви той и стана.
– Бау! – пошегува се тя и се засмя. После започна да прехвърля материалите в папката.
– Разбрах, че през последните дни сте преживели доста драматични събития – Лаш огледа строго участниците, насядали в кръг около него. Всички мълчаха. – Някой ще ми каже ли какво точно се е случило?
– Тина сгафи жестоко – промърмори Йона.
– Я не дрънкай глупости! – Тина я прониза със злобен поглед. – Завиждате ми, че аз намерих дневника. На мое място щяхте да направите същото!
– Аз лично никога не бих постъпил толкова долно – отбеляза Мехмет, забил поглед в обувките си.
През последните дни Мехмет се затвори в себе си. Лаш насочи вниманието си към него.
– Как се чувстваш, Мехмет? Напоследък ми се виждаш потиснат.
– Нищо ми няма – Мехмет продължаваше да се взира в обувките си.
Лаш го изгледа изпитателно, но прецени, че е по-добре да не го притиска. Мехмет явно нямаше желание да споделя. Надявайки се индивидуалната сесия с него да протече по-успешно, Лаш прехвърли вниманието си върху Тина. Тя тръсна опърничаво глава.
– Кое от написаното в този дневника те извади от равновесие? – попита меко той, а Тина стисна демонстративно устни. – Кое те засегна толкова, че си се почувствала в правото си да разголиш душата на Барби… на Лилемур?
– В дневника си Барби е написала, че Тина е бездарна – обясни услужливо Кале.
След последния му разговор с Тина отношенията им се обтегнаха сериозно и Кале веднага се възползва от възможността да я уязви. Коментарът, който Тина запрати в лицето му, го нарани и той още не можеше да се отърси от болезненото преживяване. Затова в гласа му се долавяше озлобление. В момента Кале бе готов на всичко, за да ѝ отмъсти.
– Лично аз не мога да упрекна Барби – заяви той с леден тон. – Тя просто е констатирала факт, известен на всички ни.
– Млъкни, млъкни, млъкни! – изкрещя Тина, а от устата ѝ се разхвърчаха пръски.
– Предлагам ви да се успокоим – намеси се авторитетно Лаш. – Значи, Лилемур е написала нещо пренебрежително за теб в дневника си и ти си се почувствала свободна да опетниш паметта ѝ – обобщи той и изгледа строго Тина.
Тя отмести очи. От неговите уста постъпката ѝ звучеше толкова… жестоко и отмъстително.
– Но тя беше написала гадости за всички ви – напомни Тина и се огледа, за да прехвърли част от недоволството на Лаш върху другите участници. – Теб, Кале, те беше описала като разглезено богаташко синче, а теб, Уфе – като един от най-големите идиоти, които познава. Упрекваше Мехмет заради колебливостта и нерешителността му. Непрекъснато се стремял да угоди на семейството си и било крайно време да разбере, че трябва да прояви малко мъжка твърдост! – Тя млъкна за малко и спря поглед върху Йона. – Барби пише колко се възмущава от способността ти да си измисляш, че имаш проблеми, и как презира навиците ти да се режеш. Барби не е спестила критики на нито един от нас! Много добре го знаете! Още ли има такива сред вас, които да смятат, че е редно „да почитаме паметта ѝ“ и куп подобни глупости? Съвестта не бива да ви гризе, задето я притиснахме да ни даде обяснение за безобразното си поведение. Барби просто си получи заслуженото!
Тина отметна назад косата си и погледна присъстващите предизвикателно – да видим кой ще ме обори!
– Нима Лилемур е заслужавала и да умре? – попита спокойно Лаш.