В стаята се възцари мълчание. Тина започна нервно да гризе нокътя си. После стана рязко и изхвърча навън. Всички я сподириха с поглед.
Пътят се разстилаше безбрежен пред очите им. Продължителното пътуване с кола започна да ги изморява. Патрик завъртя глава наляво-надясно, за да раздвижи врата си. Мартин настоя да шофира, надявайки се така да избегне прилошаването. Досега се справяше доста успешно. До Нюшопинг оставаха само двайсетина километра. Прозявката на Мартин подейства заразително на Патрик. Двамата се засмяха.
– Снощи постояхме доста до късно – отбеляза Патрик.
– Да. Но нали трябваше да прегледаме целия материал…
– Да – кимна Патрик и не коментира повече.
Снощи двамата обсъдиха надълго и нашироко всички обстоятелства по случая и будуваха до малките часове след полунощ, а когато най-после си легнаха, предположенията и неяснотите, които се въртяха в главите им, не ми дадоха да заспят още час.
– Как е Пиа? – попита Патрик, за да насочи разговора в по-положителна посока.
– Чудесно! – Лицето на Мартин грейна. – Вече не ѝ се гади. В момента се чувства отлично. Много сме развълнувани!
– Не се и съмнявам – усмихна се Патрик. Толкова му се искаше да се прибере у дома, при Мая и Ерика, че сърцето му се свиваше само като си помисли за тях. – Ще искате ли да знаете предварително пола на бебето? – попита любопитно той, когато завиха към Нюшопинг.
– Още не сме решили. Вероятно не. – Мартин следеше внимателно пътните табели. – Вие искахте ли?
– Не. По принцип не съм привърженик на практиката предварително да се знае дали ще е момиче, или момче. Пък и изобщо не ме вълнуваше какво ще е. Виж, за второто дете предпочитам да ми се роди син, за да си имаме и момченце.
– Да не…? – Мартин се обърна въпросително към Патрик.
– Не, не, не – поклати глава Патрик през смях. – Не, разбира се. Още не сме свикнали да се справяме с едно дете. Но след няколко години…
– Ерика какво казва? Напоследък не ѝ беше никак лесно… – Мартин млъкна, защото се колебаеше дали е редно да повдига този въпрос.
– Не сме говорили на тази тема. Просто предполагам, че и тя ще иска да имаме две деца – замислено призна Патрик. – Пристигнахме – каза той и така сложи край на разговора.
Слязоха от колата със схванати крайници и се попротегнаха. После се насочиха към управлението. Патрик започна да свиква с необходимостта да се среща със свои колеги от различни градове. Посрещна ги комисар Герда Свенсон. Патрик се убеди за пореден път колко разнороден е съставът на шведската полиция. Освен това за пръв път се сблъска с толкова голямо несъответствие между представата, която предварително си бе създал за човек само въз основа на името му, и действителността. Комисар Свенсон се оказа не само значително по-млада, отколкото си я бе представял – навярно около трийсет и пет годишна, – а и – въпреки традиционното си шведско име – имаше кожа с цвета и блясъка на тъмен махагон. С две думи: впечатляващо красива жена. Патрик се усети, че я е зяпнал. Мартин също не можеше да откъсне очи от Герда Свенсон. Патрик го смушка с лакът, протегна ръка на комисар Свенсон и се представи.
– Колегите ми ни очакват в конферентната зала – съобщи Герда Свенсон и посочи накъде да вървят.
Гласът ѝ беше едновременно плътен и нежен – много приятен за слушане. Патрик остана силно впечатлен от нея.
На път към конферентната зала не разговаряха. Чуваше се само тракането на обувките им по пода. В залата ги посрещнаха двама мъже. Станаха от местата си и им протегнаха ръка. Единият, около петдесетгодишен, дребен и набит, но с будни очи и дружелюбна усмивка, се представи като Конрад Мелцер. Когато стисна десницата на другия, на вид връстник на Герда, висок, едър и рус, Патрик си помисли каква хубава двойка биха били двамата с красивата комисарка. Изричайки името си – Рикард Свенсон, – мъжът потвърди, че двамата с Герда отдавна сами са стигнали до същия извод.
– Доколкото ми стана ясно, разполагате с важна информация за убийство, което не можем да разкрием от години.
Герда седна между Конрад и съпруга си и двамата изобщо не възразиха, че тя взе думата.
– Аз ръководих разследването на смъртта на Елса Форшел – призна тя, все едно чу неизречения въпрос в главата на Патрик. – Заедно с Конрад и Рикард работихме много и упорито по случая, но, уви, стигнахме до задънена улица. Постъпилото от вас запитване обаче ни върна надеждата, че ще открием извършителя.
– Още щом прочетохме за страницата от книга, веднага се сетихме за Елса Форшел – Рикард преплете пръсти над масата.
Патрик се замисли какво ли е усещането съпругата ти да е твой шеф. Патрик се смяташе за свободомислещ мъж с модерни възгледи за жените, но някак му беше трудно да си представи да работи под надзора на Ерика. От друга страна, съмняваше се тя с радост да приеме той да ѝ бъде началник, така че нежеланието партньорът ти да те командва на работното място вероятно беше взаимно.