– С Рикард се оженихме след края на разследването. Оттогава работим в различни отдели – поясни Герда и погледна Патрик.
Той се изчерви. За миг се запита дали наистина тя може да чете мисли, но после си даде сметка, че едва ли е толкова трудно да се досети човек какво му минава през главата. Пък и сигурно не беше първият, комуто хрумва подобен въпрос.
– Къде намерихте страницата? – попита той, за да смени темата.
По лицето на Герда се изписа лека усмивка на задоволство, задето е отгатнала мислите на Патрик.
– Страницата бе пъхната в Библия, оставена до тялото – отговори Конрад.
– Как намерихте тялото? – попита Мартин.
– Един от членовете на общността я открил в апартамента ѝ.
– Каква общност?
– „Кръстът на Дева Мария“ – поясни Герда. – Католическа енория.
– Католическа ли? – изненада се Мартин. – Тази жена да не е идвала от южна страна?
– Не само жителите на южните страни изповядват католицизма – обърна му внимание Патрик, леко смутен от оскъдните религиозни познания на колегата си. – Навсякъде по света има католици, а в Швеция наброяват няколко хиляди.
– Съвсем вярно – потвърди Рикард. – Сто и шейсет хиляди са. Елса членувала в епархията от години и я е възприемала като свой дом.
– Имала ли е други близки?
– Не открихме нейни роднини – поклати глава Герда. – Разпитахме подробно другите енориаши, за да разберем дали в общността няма схизма, която да е станала причина за кончината на Елса, но не открихме абсолютно нищо.
– Ако решим да разговаряме с някой от енорията, кого бихте ни препоръчали? – Мартин се приготви да записва.
– Определено енорийския свещеник: Силвио Манчини. Той е южноевропеец. – Герда смигна на Мартин и той се изчерви.
– Доколкото разбрах от запитването ви, жертвата в Танумсхеде също е била завързвана? – Рикард се обърна към Патрик.
– Да, така е. Патологът откри множество подкожни кръвоизливи по ръцете и китките ѝ. Всъщност охлузванията по крайниците ли ви наведоха на мисълта, че Елса е починала от насилствена смърт?
– Да – потвърди Герда, извади снимка и я плъзна към Патрик и Мартин.
По тялото се виждаха ясни следи от завързване. Патрик забеляза и натъртвания около устата, каквито имаха и другите две жертви.
– Открихте ли следи от тиксо? – попита той.
– Да. И по-точно: от съвсем обикновено тиксо. – Тя се прокашля. – Както се досещате и сами, данните, с които разполагате, са много важни за нас. В замяна ще ви предоставим целия си материал по случая. Наясно съм, че между полицейските управления в страната има известно съперничество, но ние искаме да си помагаме взаимно и да ускорим обмена на информация помежду ни. – Това прозвуча не като молба, а като хладна констатация. Патрик кимна, без да се колебае.
– Разбира се. За нас всяка помощ е добре дошла. За вас – също. Затова най-естествено е вие да ни изпратите копия от вашите сведения, а ние – копия от нашите, както и да поддържаме контакт по телефона.
– Точно така – потвърди Герда.
Патрик забеляза възхищение в погледа на съпруга ѝ и изпита още по-силно уважение към Рикард Свенсон. Само истински мъж би могъл да оцени жена, изкачила се по-високо в служебната йерархия.
– Знаете ли къде да намерим Силвио Манчини? – попита Мартин и се приготви да се сбогува с колегите си.
– Енорията държи помещение в центъра – Конрад записа адреса на листче и го подаде на Мартин. Обясни им как да стигнат дотам.
– След като поговорите със Силвио, върнете се да вземете материалите по случая. Ще ги оставя на рецепцията. – Герда стисна ръката на Патрик.
– Благодаря – искрено кимна Патрик.
Точно както Герда отбеляза, отделните полицейски управления в страната ревниво пазеха информацията, с която разполагат, и Патрик се радваше, задето бяха на път да преодолеят тази установена вече практика.
– Няма ли най-сетне да престанеш с тези глупости?
Йона затвори очи. Както винаги, гласът на майка ѝ звучеше сурово и обвинително.
– С баща ти обсъдихме положението и смятаме, че е ужасно безотговорно да пропиляваш така живота си. Освен това не излагаш само себе си, а и нас – лекари с репутация!
– Знаех си, че нещата пак ще опрат до работата ви – промърмори Йона.