– И за какво търсеше опрощение Елса? – тихо попита Патрик и впери настойчиво поглед в свещеника.
За миг отец Силвио сякаш реши да сподели с полицаите цялата истина, но после сведе поглед и отвърна:
– Изповедта е свещено тайнство. А и какво значение има? Всички се нуждаем от прошка.
Патрик остана с впечатлението, че свещеникът скри нещо зад тези думи, но знаеше, че изповедникът е длъжен да запази в тайна всичко, което е чул, и затова не се опита да притиска отец Силвио.
– От колко време членуваше Елса във вашата енория?
– От осемнайсет години. Както казах, с нея станахме много близки.
– Да е имала врагове? Да ви е споделяла, че някой иска да я нарани?
По лицето на свещеника отново пролича известно двоумение, после той поклати глава.
– Не знам нищо такова. Освен мен и миряните в енорията Елса нямаше никого. Ние бяхме нейното семейство.
– Това обичайно ли е? – попита Мартин и в гласа му неволно се промъкна недоверчива нотка.
– Знам какво си мислите – кимна среброкосият отец. – В нашата енория няма правила или забрани, които да ограничават живота на енориашите. Повечето имат семейства и приятели извън енорията. Ние не сме по-различни от коя да е християнска общност. Но Елса имаше само нас.
– Починала е, след като някой насилствено е налял в гърлото ѝ голямо количество алкохол. Какво беше отношението ѝ към спиртните напитки?
Патрик отново долови някакво колебание у свещеника; потиснато желание да говори.
– Елса беше като всеки нормален човек – засмя се отец Силвио. – В събота вечер си пийваше по чашка-две вино. Но никога не е прекалявала. Консумираше съвсем разумно. Показах ѝ колко хубави са италианските вина. Тук от време на време организираме дегустация на вино. Много приятни събирания.
Патрик повдигна вежда: католическият свещеник определено го изненадваше.
След като размисли дали не пропуска нещо, Патрик остави визитката си на масичката помежду им:
– Ако се сетите нещо, не се колебайте да се свържете с нас.
– Танумсхеде – прочете на глас Силвио. – Къде се намира?
– На западното крайбрежие. Между Стрьомщад и Удевала.
Изведнъж кръвта се отдръпна от лицето на свещеника и за миг то придоби мъртвешка бледност – като лицето на Мартин след вчерашното пътуване. После отец Силвио се окопити и само кимна. Изненадани от реакцията му, Патрик и Мартин се сбогуваха с него. И двамата останаха с чувството, че свещеникът знае повече, отколкото им каза.
Във въздуха се усещаше напрежение. Всички очакваха с нетърпение Патрик и Мартин да им разкажат какво са открили по време на пътуването си до Лунд и Нюшопинг. Щом пристигнаха в Танумсхеде, Патрик веднага отиде в участъка и се зае с подготовката на оперативката. Стените в кабинета му бяха покрити със снимки и листчета, върху които той бе отбелязвал и начертал стрелки. Цялата схема изглеждаше доста объркано, но тепърва предстоеше той да внесе ред в хаоса.
В кабинета му разследващият екип едва щеше да се събере, но Патрик нямаше желание да мести всички материали другаде, затова реши, че някак ще се сместят. Пръв пристигна Мартин и седна в дъното на стаята. После дойдоха Аника, Йоста, Хана и Мелберг. Всички мълчаха и само оглеждаха налепените листчета и снимки, опитвайки се да открият червената нишка, която да ги отведе до убиеца.
– Както знаете, през уикенда двамата с Мартин посетихме полицейските управления в Лунд и Нюшопинг. Колегите от двата града се свързаха с нас, защото открили случаи, които отговарят на критериите, зададени от нас въз основа на убийствата на Марит Каспершен и Расмус Улсон. Жертвата в Лунд – Патрик се обърна и посочи снимка на стената – се казва Бьорие Кнюдсен – петдесет и две годишен, алкохолик, открит мъртъв в апартамента си. Тялото е престояло дълго време и, за жалост, не може да се установи дали следите от нараняванията му съвпадат с травмите на другите жертви. Затова пък – Патрик направи кратка пауза и отпи от чашата върху бюрото си, – затова пък ето какво са открили колегите в ръката му. – Той посочи найлонов джоб с откъсната страница от книга, закачен на стената до снимката на Бьорие.
Мелберг вдигна ръка:
– От лабораторията в Линшопинг отговориха ли дали върху страниците, намерени до Марит и Расмус, са открити отпечатъци?
Патрик се изненада от вниманието, с което началникът следеше разговора.
– Да, изпратиха заключението от експертизата и страниците. – Той ги посочи на стената. – Уви, няма отпечатъци. Страницата в ръката на Бьорие още не е проверена. Днес ще я изпратим в Линшопинг. А колегите от Нюшопинг вече са изследвали страницата, намерена до Елса Форшел. Резултатът е отрицателен.