Мелберг кимна – знак, че е доволен от отговора.
– Като причина за смъртта на Бьорие полицаите от Лунд са посочили алкохолно отравяне и понеже е бил алкохолик, не им е хрумнало, че е бил убит. Колкото до смъртта на Елса Форшел, разследващите единодушно са сметнали, че стана въпрос за убийство, но така и не са открили извършителя.
– А имало ли е заподозрени? – попита Хана.
Изглеждаше вглъбена, съсредоточена и леко бледа. Патрик се притесни да не е пред разболяване. В момента не можеше да си позволи да изгуби важен полицай от екипа си.
– Не, няма заподозрени. По думите на свещеника, който ръководи католическата енория, където Елса е членувала, тя общувала само с миряните от енорията и никой не таял озлобление към нея. Тя също е била убита в апартамента си – Патрик посочи снимка от местопрестъплението. – До нея, пъхната в страниците на Библия, са намерили това – пръстът му се плъзна към страница от „Хензел и Гретел“.
– Що за откачен би направил подобно нещо?! – възкликна Йоста. – Какво общо има приказката със случая?
– Нямам представа, но имам чувството, че приказката е ключът към цялото разследване.
– Да се надяваме, че журналистите няма да надушат тази подробност – промърмори Йоста. – Иначе вестниците ще гръмнат със заглавия от типа „Убиец разказвач на приказки“. Да не забравяме колко си падат по подобни прякори.
– Едва ли е необходимо да ви обръщам внимание колко важно е тази информация да не попада в пресата – Патрик не се сдържа и погледна Мелберг.
Макар и началник, той винаги будеше съмнение заради любовта си към славата. Но този път явно и той се бе преситил от медийното внимание, защото кимна в знак на безусловно съгласие.
– Успяхте ли да разберете какви са допирните точки между убийствата? – поинтересува се Хана.
– Уви, по този въпрос сме отново в нулева позиция. Бьорие определено не е бил въздържател, а Елса нито е била заклета трезвеница, нито е прекалявала с алкохола.
– С други думи, нямаме представа каква е връзката между четирите смъртни случая – обобщи притеснена Хана.
Патрик въздъхна, обърна се и обгърна с поглед материалите на стената.
– Така е – потвърди той. – Знаем само, че най-вероятно убиецът е един и същ, иначе не сме открили никакви допирни точки. Нищо не показва Елса и Бьорие да са свързани с Марит или Расмус или с местата, където са живеели. Ние, разбира се, ще разпитаме близките на Марит и Расмус дали името Бьорие или Елса им говори нещо и дали Марит и Расмус са живели някога в Лунд и Нюшопинг. В момента действаме на сляпо, но връзка определено има. Няма начин! – отсече Патрик.
– Защо не отбележиш местата върху картата? – предложи Йоста и посочи картата на Швеция върху по-късата стена.
– Добра идея – съгласи се Патрик и извади няколко топлийки с цветни главички от кутийка в чекмеджето.
После внимателно ги заби върху картата: една върху Танумсхеде, втора върху Бурос, трета върху Лунд и четвърта върху Нюшопинг.
– Явно убиецът действа на територията на Южна Швеция. Доста ще ограничим периметъра, няма що – иронично подхвърли Йоста.
– Да, трябва да сме благодарни и на малкото, с което разполагаме – засмя се Мелберг, но млъкна, защото другите не виждаха нищо забавно в ситуацията.
– Е, предстои ни сериозна работа – заключи Патрик. – Освен това не бива в никакъв случай разследването „Лилемур Першон“ да остава на заден план. Йоста, докъде стигна със списъка на собствениците на испански хрътки?
– Готов е. Съдържа сто и шейсет имена. Има и още хора с такива кучета, но не фигурират в никакви регистри. Ще трябва да се задоволим с наличния резултат.
– Пусни имената в адресния регистър, да видим дали ще изскочи някой от района.
– Разбира се.
– Искам да проверим дали няма да открием нещо за страниците от книгата. Мартин и Хана, вие ще поговорите с Ула и Шещин и ще питате дали имената Бьорие и Елса им говорят нещо. После ще разпитате и Ева, майката на Расмус Улсон. Понеже ми трябвате в управлението, ще проведете разговорите по телефона.
Йоста вдигна колебливо ръка:
– А може ли да посетя Ула Каспершен в дома му? В петък ми се стори, че крие нещо.
– Аз не останах с такова впечатление – възрази Хана. Явно смяташе, че Йоста говори пълни безсмислици.
– Но нали забеляза как… – подхвана той, но Патрик го прекъсна:
– Отидете да говорите с него във Фелбака. Аника, ти ще довършиш работата по списъка със стопаните на кучета и ще го оставиш на бюрото ми, за да го прегледам.