Аника кимна и си записа.
– Мартин, ти ще прегледаш записите от вечерта, когато Барби е починала. Може да сме пропуснали нещо. Пускай филма кадър по кадър.
– Непременно – кимна Мартин.
– Е, на работа! – подкани ги Патрик и сложи ръце на кръста си.
Всички станаха и излязоха един по един. Останал сам, Патрик огледа кабинета си. Разполагаха с най-разнопосочни сведения. Как ще открият свързващото звено помежду им?
Отлепи четирите страници от стената и усети как мозъкът му блокира. Как да извлече още информация от наличните данни?
В съзнанието му изникна идея. Патрик си облече якето, прибра листовете в папка и хукна по стълбите към изхода.
Мартин отпусна краката си върху масата и взе дистанционното. Цялата тази история започна да му омръзва. През последните седмици му се събраха прекалено много задачи, примесени със засилено внимание и непосилно работно натоварване. А най-сериозно го измъчваше, че не му оставаше достатъчно време за Пиа и „малката шишарка“, както за удобство започнаха да наричат бебчето в корема ѝ.
Мартин пусна записа на забавен каданс. Вече го бе изгледал веднъж и не смяташе, че има смисъл да го гледа пак. Съмняваше се във вероятността убиецът на Лилемур да е попаднал в кадър. По-скоро беше склонен да вярва, че я е нападнал чак след като е побягнала от читалището, но понеже не му се спореше с Патрик, реши просто да удовлетвори молбата му.
Докато гледаше екрана, удобно облегнат назад, очите му започнаха да се затварят. Бавната смяна на кадрите само засилваше умората му и той едва-едва държеше клепачите си вдигнати. На екрана не виждаше нищо ново. Първо се разигра познатата свада между Уфе и Лилемур. Мартин промени настройките, за да изгледа кадрите в нормален темп, и се увери, че помежду им наистина бе избухнал сериозен скандал. Уфе обвиняваше Лилемур, че е злословила зад гърба му и го е нарекла слабоумен идиот и неандерталец. Тя през сълзи се кълнеше в невинността си: всичко това било лъжа, от устата ѝ не били излизали такива клевети, някой нарочно разпространявал неверни клюки, за да я злепостави. Уфе изобщо не ѝ повярва и пристъпи към физическа разправа. После Мартин видя как той и Хана се намесиха, за да разтърват двамата участници в риалити предаването. Камерата беше заснела лицата им с приближение и Мартин се увери, че непоколебимата решителност и безкомпромисност, който той и Хана изпитваха в онзи момент, личаха ясно върху лицата им.
През следващите близо четирийсет и пет минути снимачно време не се случи нищо забележително. Мартин се опитваше да следи внимателно кадрите с надеждата да забележи нещо, което е пропуснал, защото е останало някак встрани от главното събитие. Но не видя нищо интересно или ново. През цялото време сънят тежеше неумолимо върху клепачите му. Мартин натисна „пауза“ и отиде да си вземе кафе. Готов бе да използва всички налични средства срещу съня и умората. Пак пусна записа, седна удобно и продължи да гледа. Между Тина, Кале, Йона, Мехмет и Лилемур се заформи скандал. Четиримата участници засипаха блондинката със същите обвинения като Уфе. Крещяха в лицето ѝ, блъскаха я и я питаха защо, дявол да го вземе, е надрънкала такива гадости по техен адрес. Йона посегна да я удари, а Лилемур вдигна отбранително ръце да се защити, докато тушът от миглите ѝ се стичаше на широки вади по бузите ѝ. Мартин се трогна от тази малка, безпомощна млада жена, прозираща под буйни коси, пластове грим и обилно количество силикон. Лилемур беше просто едно крехко момиче. Мартин отпи от кафето. На екрана видя как двамата с Хана се спуснаха да разтърват участниците. Камерата следеше ту Хана, която отвеждаше Лилемур настрани, ту него, докато ядосано вразумяваше побойниците. После камерата се обърна към паркинга. На екрана се появи гърбът на Лилемур, която тичаше към града, после се видя как Хана говори по мобилния си телефон и как Мартин, още силно афектиран от случилото се, проследява отдалечаващата се фигура на бегълката.
След още час Мартин установи, че след инцидента камерата е снимала само пияни младежи и участниците, които продължиха невъзмутимо да купонясват. В три след полунощ и последните будуващи си легнаха и видеото свърши. Мартин пусна записа да се превърти и остана загледан в тъмния екран. Не откри нови факти, които да тласнат разследването напред, ала нещо глождеше подсъзнанието му, както прашинка, попаднала в окото, не ти дава мира. Известно време се взира в угасналия екран. После пусна записа отначало.
– Разполагам само с едночасова обедна почивка – процеди Ула, след като отвори вратата. – Затова ще ви помоля да бъдете кратки.