– Сещате ли се за нещо от живота на Марит, което досега не сте ни казвали? Сега имате възможност да го споделите. Всяка информация ще ни бъде от полза. Не се знае кое ще ни разкрие връзката между Марит и другите жертви.
Йоста прикова настойчив поглед в Ула. Полицаят продължаваше да усеща, че бившият съпруг на Марит премълчава нещо важно.
– Не… знаем… нищо… повече! – процеди през зъби Ула, без да поглежда встрани. – Отидете да разпитате онази лесбийка! Може тя да знае нещо!
– Аз… аз… – заекна Софи и погледна разколебано баща си. Очевидно се опитваше да намери точните думи. – Аз…
Баща ѝ я стрелна с предупредителен поглед и тя млъкна. После скочи и хукна към банята. Оттам чуха, че повръща.
– Дъщеря ми е болна. Ще ви помоля да си вървите – отсече Ула.
Йоста погледна въпросително Хана, а тя само сви рамене. Тръгнаха към вратата. Какво се опитваше да им каже Софи?
В читалнята Патрик завари традиционна предобедна тишина. Доскоро библиотеката се намираше на няколко минути пеша от участъка, но я преместиха в друга сграда и Патрик дойде с колата. Зад щанда нямаше никого. Той извика тихо и зад един от рафтовете се показа библиотекарката.
– Здрасти, какво правиш тук? – учуди се Йесика и повдигна вежда.
Патрик си даде сметка, че от доста време не е стъпвал в библиотека: кажи-речи от осми клас. Даже не му се пресмяташе колко години са минали от последното му посещение. Тогава Йесика определено не е работела тук, защото с Патрик бяха връстници.
– Здравей – поздрави той на свой ред. – Искам да те помоля за малко помощ.
Патрик сложи папката на щанда и внимателно извади листовете, поставени в найлонови джобове. Йесика любопитно се приближи да погледне какво е донесъл. Тя беше висока, слаба, с руса коса – нито прекалено тъмна, нито прекалено светла, събрана в практична конска опашка. Гледайки очилата на върха на носа ѝ, Патрик неволно се запита дали условията за прием в специалност „Библиотечно дело“ не включват и задължителен диоптър.
– Кажи с какво да ти помогна – подкани го тя.
– Нося няколко страници от детска книга – поясни Патрик и посочи найлоновите джобове. – Интересува ме дали е възможно да разбера откъде са откъснати.
Йесика нагласи очилата пред очите си и внимателно вдигна джобовете, за да ги огледа. Нареди ги един до друг, после ги поразмести.
– Сега вече са в правилната последователност – доволно обяви тя.
Патрик се наведе напред да ги огледа. Библиотекарката действително се оказа права. Приказката започваше със страницата, открита в Библията на Елса Форшел. Хрумна му нещо. Страниците, намерени в близост до жертвите, отразяваха последователността на убийствата. След страницата до Елса идваше страницата, открита до тялото на Бьорие Кнюдсен, после тази до Расмус Улсон и накрая – намерената в колата на Марит Каспершен. Патрик погледна Йесика с признателност:
– Ти вече успя да ми помогнеш много. Възможно ли е да се разбере нещо повече за книгата, от която са откъснати листовете?
Библиотекарката се позамисли, после заобиколи щанда и започна да пише по клавиатурата на компютъра.
– Книгата ми се вижда доста стара – отбеляза Йесика. – Ако се съди по илюстрациите и използваните думи, издадена е преди доста години.
– Кога приблизително? – Патрик не можеше да сдържи нетърпението си.
Йесика го погледна над ръба на очилата си. За миг тя му заприлича страшно много на Аника.
– Точно това се опитвам да разбера – натърти библиотекарката. – Но ми трябва малко спокойствие.
Патрик се почувства като ученик, смъмрен от учителката. Намръщен, замълча, но продължи с любопитство да следи пръстите на Йесика по клавиатурата.
След известно време – на Патрик му се стори цяла вечност – тя заяви:
– В Швеция приказката за Хензел и Гретел е издавана в огромни тиражи. Изключих всички издания след 1950 година и така значително ограничих възможностите. Преди въпросната година на книжния пазар са пуснати десетина издания. По мое предположение – тя наблегна върху „предположение“ – тези страници са от книга от двайсетте години. Ще се опитам да вляза в сайта на някой антикварен магазин и да ти покажа изображение на някои от тогавашните книги с тази приказка, за да добиеш по-ясна представа.
Тя продължи да въвежда разни кодове. Патрик едва се сдържаше да не започна да пристъпва нервно от крак на крак.
– Това изглежда ли ти познато? – попита накрая Йесика.
Той заобиколи щанда, за да разгледа внимателно изображението, и се усмихна доволно: корицата на книгата беше нарисувана в стила на илюстрациите върху страниците, открити до жертвите на загадъчния убиец.