– Ето я и моята Вивека с питиетата – Ерлинг посочи съпругата си, която още не бе обелила и дума.
Преди пристигането на телевизионния екип двамата се разбраха тя да стои на заден план, за да може той да изпъкне като звездата на вечерта. Все пак заслугата тази вечеря да се състои беше именно негова.
– Реших за разнообразие да ви предложа малко алкохол за възрастни – подсмихна се Ерлинг. – Това е сухо мартини.
Той пак се засмя, малко по-силно, за да е сигурен, че ще привлече вниманието на аудиторията. Младежите подушиха предпазливо питието. В чашите им плуваше маслинка, набучена върху клечка за зъби.
– Трябва ли да изядем маслината? – попита Уфе с отвращение.
– Не, не – усмихна се Ерлинг. – Оставете я, ако не обичате маслини. Сложена е за украса.
Уфе само кимна и гаврътна питието на един дъх, като внимаваше да не погълне маслинката.
Част от другите участници последваха примера му.
– Мислех да ви приветствам с тост за добре дошли, но явно повечето сте ожаднели доста – отбеляза Ерлинг и малко смутено вдигна чашата си. – Е, наздраве!
Вдигна чашата още по-високо, но в отговор получи само глухо мърморене, и отпи дискретно от мартинито си.
– Може ли да ми сипеш още едно? – попита Уфе с почти заповеден тон и подаде чашата си на домакинята.
Вивека погледна въпросително Ерлинг. Той ѝ кимна утвърдително: какво толкова, нали идеята е младежите да се забавляват?!
Когато поднесоха десерта, Ерлинг започна да съжалява за идеята си да покани участниците на вечеря. Смътно си спомняше, че Фредрик Рен го предупреди да не сервира много алкохол по време на вечерята, но Ерлинг лекомислено подмина съветите му. Какво толкова ще стане, рече си той наум. Не може да е по-лошо от командировката през 1998 в Москва. Ерлинг си спомняше съвсем бегло какво точно се бе случило, но все пак имаше някакви смътни спомени, включващи руски хайвер, внушително количество водка и публичен дом. Ерлинг изобщо обаче не съобрази, че да се наливаш с алкохол в чужбина е едно, а да се окажеш в собствения си дом с петима пияни младежи – съвсем друго. Изборът на меню също се оказа катастрофа. Гостите не докоснаха препечените филийки с хайвер от рипус, а след като опита ризотото с миди „Сен Жак“, онзи варварин Уфе започна да издава звуци, все едно ще повърне. Кулминацията дойде, когато Ерлинг чу автентичен звук от повръщане от тоалетната. Като си помисли, че гостите вече си бяха изяли десерта – шоколадов мус, – домакинът си представи с ужас как кафявата каша плисва върху новите изискани плочки.
– Ама ти си имал още вино, Ерла Перла – изломоти победоносно Уфе, който явно бе влязъл в кухнята и си бе взел бутилка вино.
Стомахът на Ерлинг се сви болезнено: Уфе бе отворил едно от най-дълго отлежалите му вина. Вътрешно домакинът закипя от гняв, но се овладя, защото камерата го снимаше с приближение, явно с надеждата да заснеме раздразнената му реакция.
– Какъв късмет! – процеди той през зъби и се усмихна престорено.
После погледна умолително Фредрик Рен. Продуцентът обаче явно смяташе, че вината за случващото се е изцяло на Ерлинг, и само протегна празната си чаша към Уфе:
– Налей и на мен – каза му той, без дори да пог-лежда домакина.
– И аз искам – обади се Вивека, която досега не бе обелила и дума, и стрелна мъжа си с предизвикателен поглед.
Ерлинг кипеше от гняв. Това си беше истински метеж! После се усмихна на камерата.
До сватбата оставаше по-малко от седмица. Ерика започна да се притеснява, но всъщност тържеството беше подготвено. Двете с Ана се погрижиха за всичко: цветя, картички с имената на гостите за масите, хотелски стаи, музикална програма. Ерика погледна угрижено Патрик. Седнал срещу нея до кухненската маса, той дъвчеше без грам апетит. Тя му поднесе горещ шоколад и сухар със сирене и хайвер – любимата му закуска, която Ерика дори не можеше да гледа, без да ѝ се догади. В момента обаче беше готова да направи всичко, само и само Патрик да хапне нещо. Поне костюмът за сватбата няма да му е тесен, утешаваше се тя наум.
През последните дни Патрик ходеше из къщи като дух. Прибираше се, хапваше малко, лягаше си и на следващата сутрин пак отиваше на работа. Изглеждаше пребледнял и изтормозен. Умората и безсилието бяха сложили ясния си отпечатък върху лицето му. Ерика долавяше и известно отчаяние в погледа му. Преди седмица ѝ сподели, че най-вероятно има още една жертва и участъкът в Танумсхеде е пуснал запитване до всички полицейски управления в страната дали не са се сблъсквали със загадъчни смъртни случаи, но без резултат. С обезверен глас Патрик разказа как са прегледали обстойно всички материали по случая, но така и не са открили нищо съществено, което да ускори хода на разследването. Йоста разговарял с майката на Расмус Улсон по телефона, но и тя не била чувала имената на Елса Форшел и Бьорие Кнюдсен. С други думи, разследването буксувало.